В това нямаше никакви съмнения. Тринър не само слушаше, той беше смаян, гневен и озадачен. Подобно на много други силни мъже, изпитващи за пръв път силата на личното излъчване на Хедрок, което само по себе си може би следваше да се класифицира като отделен вид енергия, той изглеждаше неспособен да настрои функциите на тялото и съзнанието си към реалността. Не че бе изплашен. Хедрок не бе и очаквал да види страх. Постепенно изражението му се промени — в него се долавяше предпазливост и донякъде любопитство.
— Какво трябва да се стори? — поинтересува се той.
Този въпрос вече бе прекалено важен, за да губи още време за емоционален контрол над жертвата си. Хедрок извади от джоба си сгънат лист хартия.
— Тук — сериозно каза той — са написани имената на петдесет града. Искам списък с адресите на цялата моя собственост и бизнес интереси в тези градове. Не ме интересува от кого се обитават в момента. Трябват ми имена на улици и номера. При това само в случаите, когато са много — поне дузина — в близко съседство, на една улица или в един квартал. Ясен ли съм?
— Да, но… — започна Тринър и замлъкна, напълно объркан.
— Дай нареждане — прекъсна го Хедрок и го изгледа изучаващо с присвити очи. После заплашително се наведе напред и каза: — Надявам се, че не си забравил член седми на учредителния договор, нали, Тринър?
— Но този член е включен преди поне хиляда години. Не може да искаш…
— Ще имам ли списъка, или не?
Тринър беше започнал да се изпотява.
— Мисля, че да — каза той накрая. — Честно казано, не знам. Ще разбера. — Той се овладя, напрегна тялото си и допълни през зъби: — Дявол да те вземе, не можеш да нахлуваш така и да…
Хедрок можеше да прецени кога е упражнил достатъчно силен натиск върху някого.
— Дай заповед — каза той с по-мек тон — и после ще говорим.
Тринър се поколеба. Беше видимо разстроен. След малко, изглежда, се досети, че винаги може да отмени собствените си разпореждания, така че отговори:
— Ще трябва да използвам терминала на писалището.
Хедрок кимна и внимателно проследи в звук и образ даването на заповедта до заместника на Тринър. Човекът се опита да възрази, но Тринър явно се чувстваше по-добре, когато даваше заповеди, отколкото когато ги получаваше. Изрева на подчинения си като лъв и беше очевидно, че възвръща самочувствието си с всяка произнесена дума. След малко придърпа стола си до писалището редом с Хедрок и дори се осмели да го погледне леко развеселен и да попита небрежно:
— Какво става? За какво е всичко това?
Издаде го опитът му да се престори, че няма нищо. Значи управлението на бластера беше в писалището, някъде в близост до стола, който Тринър беше придърпал така невинно. Хедрок обмисли взаимното им разположение. Самият той седеше с гръб към бластера, а Тринър бе вляво от него. Вратата към приемната беше на около четири метра. Стената и вратата щяха да защитят секретарката. Всеки друг, който влезеше, трябваше да мине наляво. Хедрок кимна удовлетворено и каза:
— Ще ти обясня всичко, Тринър… — уводна фраза, предназначена да разпали очевидното любопитство на този човек и да притъпи донякъде нетърпението му. — Но преди това искам от теб да направиш още нещо. Знам, че имаш главен счетоводител — казва се Ройън. Кажи му да дойде. Като поговоря с него, ще имаш по-добра представа дали да го оставиш на работа след днешния ден.
Тринър го погледна объркано, поколеба се за миг и бързо нареди нещо по терминала. Чу се ясен и звънък глас и Ройън каза, че идва веднага. Тринър изключи и се облегна на стола си.
— Значи ти си човекът, който се крие зад онзи тайнствен екран? — каза той, колкото да поддържа разговора. После махна неопределено с ръка и неочаквано попита: — А императрицата с нас ли е? Династията ли стои зад всичко това?
— Не! — късо отговори Хедрок.
Тринър видимо беше разочарован, но все пак рече:
— Ще ти повярвам и знаеш ли защо? Династията Ишер толкова много се нуждае от пари и това й се случва толкова често, че едва ли би допуснала съкровище като тази компания да вегетира по такъв начин. И това правило да се разпределят периодично приходите между наемателите… хм, не знам кой е, но Ишер няма пръст в тази работа.
— Не, не е Ишер — потвърди Хедрок и с удоволствие изгледа обърканото изражение, което изпълзя на лицето на Тринър. Също като предшествениците си, и Тринър не бе събрал куража да отправи предизвикателство към загадъчния собственик на компанията, опасявайки се, че това може да бъде имперската фамилия. А Хедрок от своя страна бе установил, че всички негови отричания само засилват съмненията на по-амбициозните.