На вратата се почука и след като изчака за разрешение, на прага се появи едър млад мъж, който неволно разшири очи от изненада, когато видя как са се разположили двамата мъже.
— Ти ли си Ройън? — осведоми се Хедрок.
— Да. — Младежът погледна въпросително Тринър, но той не вдигна глава.
Хедрок посочи с жест скрития под декорацията на стената монитор.
— Предполагам си информиран за значението на това, нали?
— Чел съм учредителния договор — започна Ройън и спря. Погледът му просветна — той явно беше започнал да се досеща: — Да не би да сте онзи, който…
— Нека оставим преструвките — каза Хедрок. — Искам да ти задам един въпрос, Ройън.
— Да?
— Каква сума — подчертано бавно попита Хедрок — е измъкнал от фирмата Тринър миналата година?
Тринър звучно пое дъх, после настъпи тишина. Двамата, Тринър и Ройън, останаха вплели поглед един в друг в продължение на един доста дълъг момент. Нямаше никакво съмнение, че това е решително премерване на волята. Накрая Ройън се засмя с почти момчешки смях и отговори:
— Пет милиарда кредита, сър.
— Това е доста височко за заплата, струва ми се — спокойно констатира Хедрок.
— Не мисля, че господин Тринър разглежда себе си като човек на заплата, сър — каза Ройън. — Той по-скоро се смята за собственик.
Хедрок забеляза, че Тринър е забил поглед в писалището, а ръката му небрежно се премества към малка красива статуетка.
— Застани там, Ройън — нареди Хедрок.
Той направи знак с лявата си ръка, изчака младежът да заеме позиция отляво на Тринър и след това задейства чрез пръстена си управлението на увеличителя. Зададе малко увеличение, не повече от сантиметър във всички посоки. Би могъл да постигне същия ефект, ако се беше изправил и дълбоко бе поел въздух. Важното в случая беше, че избраният от него начин променяше физическата структура не само на работния костюм, но и на тялото му. Това ги правеше физически неуязвими, използвайки същия принцип, който бе заложен в оръжейните магазини. Преди половин година, когато бе пристигнал в двореца, Хедрок се бе мъчил да намери безопасен начин да вземе костюма със себе си, но се бе страхувал, че придворните шпиони могат да го откраднат. Анализирайки структурата му, всеки компетентен физик би могъл да разгадае резонансния принцип, на който основаваха превъзходството си Оръжейните магазини. В костюма имаше вграден миниатюрен, но достатъчно мощен захранващ източник, и конструкцията му беше такава, че защитното поле се разпростираше само върху него самия и намиращото се вътре тяло — една много уместна предпазна мярка.
Почти всичко, което му се бе случило след бягството от оръжейните майстори, беше последица от това, че не се бе оказало възможно да влезе в оръжейния магазин, облечен в този костюм.
Миг по-късно Хедрок усети познатото втвърдяване около тялото си. Гърлото му също се стегна и с бавен глас той изрече:
— Бих казал, че такава заплата е прекалено висока. Направи необходимото да стане пет милиона.
Тринър издаде някакъв нечленоразделен звук, но Хедрок продължи да говори на Ройън с все същия спокоен и бавен глас:
— По-нататък: въпреки кооперативната си структура, тази компания вече има незавидната репутация на жестока, а практиката на нейния директор да заповядва подбирането на симпатични жени и насилственото им отвеждане в различни негови тайни апартаменти, е…
Той видя, че Тринър стиска статуетката и се изправи. Ройън ахна.
Огненият език на бластера изпепели креслото, в което беше седял Хедрок, плъзна се по металния плот на масата и се отрази от тавана. Горещината беше невъобразима, използваната мощност — поне деветдесет хиляди цикъла, но пламъкът не бе чак толкова ярък, че Хедрок да не забележи проблясването на оръжието на Ройън. Миг по-късно установи в каква последователност се бяха развили събитията: Тринър бе задействал стационарния бластер, за да ликвидира Хедрок, след това се бе извърнал и бе изтеглил имперския си ръчен бластер с намерение да убие Ройън, но използвайки защитния модел на Оръжейните магазини, Ройън го бе изпреварил и бе стрелял пръв.
На мястото на Тринър бавно угасваше слабо блещукащо сияние, което избледня в мига, в който автоматично задействащите се въздушни помпи вкараха в просторния кабинет мощна струя пресен въздух. Процесът беше стандартен и се извършваше със скорост, която опресняваше въздуха в кабинета пет пъти в секунда.