Възцари се тишина.
— Не мога да разбера — осмели се да проговори накрая Ройън с треперещ глас — как оцеляхте.
Беше много възбуден, пребледнял и явно се нуждаеше от малко по-внимателно отношение поне в първите минути. Само че за това нямаше време. Никакво. Хедрок и без това се бе задържал тук много по-дълго, отколкото можеше да си позволи. Той изключи увеличителя и бързо издума:
— Ти си новият директор на компанията, Ройън. Заплатата си вече я чу: пет милиона годишно. Какъв вид обучение си избрал за сина си?
Ройън си възвръщаше хладнокръвието много по-бързо, отколкото бе очаквал Хедрок.
— Обикновеното — отговори той.
— Смени го. Оръжейните магазини наскоро публикуваха подробностите за нов курс, който засега не е особено популярен. В него се обръща особено внимание на моралната устойчивост. А сега… кога ще е готов списъкът, който Тринър ти нареди да приготвиш за мен? Или може би не знаеш подробностите?
Скоростта, с която говореше, просто хипнотизираше Ройън, но той намери сили да отговори:
— Не преди шест. Аз…
Но Хедрок го прекъсна:
— Утре ще ти се наложи да изживееш няколко шока, Ройън, но опитай се да ги понесеш мъжки. Не губи самообладание. Навлекли сме си гнева на мощна тайна организация. Ще се опитат да ни дадат урок. Ще подложат на унищожение нашето имущество, но при никакви обстоятелства не казвай на другите, че това е наше имущество, и не започвай възстановителни работи преди да е изтекъл поне един месец, ако не получиш други нареждания по въпроса. — Той замълча за малко и завърши с мрачен тон: — Налага се да понесем загубите, без да изразяваме възмущението си. За щастие утре е Денят на отдиха. Хората няма да бъдат по магазините. И помни: списъкът трябва да е готов точно в шест!
Хедрок излезе, без да се сбогува. Подмятането за тайната организация беше с цел отклоняване на вниманието и той не се бе опитал да го направи по-оригинално, но когато гигантът започнеше делото си, всички слабости на замисъла щяха да бъдат туширани от чудовищната реалност. Сега обаче оставаха още посещения — първо по-леките, — след това щеше да хапне, после идваше ред на арогантния Ненсен и накрая трябваше сам да се развихри в смразяващ мащаб.
Час по-късно уби Ненсен по най-елементарния начин, като отрази насочената към него енергия на оръдието му. Внушаващият навремето ужас Дийли се оказа безобиден: едно примирило се старо чудовище, което бързо се предаде, като разбра, че Хедрок няма никакво желание да протака. Другите бяха само елементарни препятствия, чиято съпротива се състоеше най-вече в инерцията на мисленето им. По-трудно му беше да се справи с любопитството им.
На следващата сутрин, в седем без четвърт, Хедрок взе тонизатор, направи си няколко инжекции с витамини и легна за половин час, колкото да изчака ефекта им върху измореното си тяло.
След това погълна огромна закуска и няколко минути преди осем нагласи увеличителя на работния си костюм на пълна мощност. Денят на гиганта бе дошъл.
13.
Само няколко минути преди обявяването на първите новини, Инелда хладно се поинтересува:
— Защо парите никога не ни стигат? Къде отиват? Годишният ни бюджет е астрономичен, а аз през цялото време съм засипвана със сметки, доказващи каква сума отива за някакво министерство, колко са необходими за друго и така нататък, до призляване. От друга страна, Слънчевата система е толкова богата, че всяко сравнение бледнее: само през борсата денем минават стотици милиарди, а правителството вечно няма пари. Какво всъщност става? Може би има несъбрани данъци?
Отговорът беше мълчание. Министърът на финансите безпомощно погледна наредилите се край дългата маса за съвещания. Накрая спря поглед върху лицето на принц Дел Куртин и в очите му проблесна безмълвна молба. Принцът се поколеба и после каза:
— Ваше величество, тези заседания на кабинета започват да се развиват по една и съща схема. Ние мълчим, а вие ни се карате. Може би не го съзнавате, но в последно време тонът ви напомня вечното оплакване на съпруга, която след като е похарчила всички пари на мъжа си, го врънка за още.
Трябваше й известно време, за да осъзнае последиците на казаното. Беше привикнала към простичкия начин на изразяване от страна на принца, когато бяха само двамата, и не осъзна веднага, че този коментар е направен по време на официално заседание на кабинета. Съзнанието й регистрира, че останалите посрещнаха забележката с облекчение, но сега бе важно да отвърне нещо по начин, който да бъде запомнен. Тя сви устни и гневно заяви: