Принцът мълча толкова дълго, че накрая тя не издържа:
— Е, правилно ли съм ви разбрала?
Той поглади брада, после я погледна право в очите и каза:
— Да!
Тя го изгледа с широко отворени очи.
— Така ли? — Помъчи се гласът й да не звучи предизвикателно. — Това поне би снело от нас обвиненията, че налагаме високи данъци.
— Ако това ще ви направи щастлива — отговори принц Дел Куртин, — вероятно няма да има нищо лошо да подхванем подобна кампания. Тя поне няма да ни струва допълнителни средства.
— Не говорим за личното ми щастие — отсече Инелда. — Единствената ми грижа е държавата.
Но принц Дел Куртин отново не й отговори и тя го погледна със засилваща се решителност.
— Принце, между нас двамата съществува родствена връзка. Ние може да сме добри приятели насаме, но имаме големи различия в мненията по много въпроси. Днес обаче вие намекнахте, че аз позволявам на личните ми интереси да влияят на чувството ми за отговорност пред държавата. Разбира се, аз винаги съм се придържала към убеждението, че човек не може да има две лица и че всяко действие на конкретния човек е повлияно в известна степен от личните му пристрастия. Но има разлика между подсъзнателно формираните предубеждения, които силно въздействат върху мнението на човека, и съзнателно формираната стратегия, предназначена да бъдат постигнати крайните цели на индивида. Защо решихте, че преследвам користна цел? Какво ви накара така неочаквано да направите изказване, което съдържа подобен намек? Е, чакам вашия отговор.
— „Неочаквано“ не е най-правилното определение — сухо отбеляза принцът. — Повече от месец аз седя тук и слушам с все по-нарастващо изумление нетърпеливите ви тиради. И започнах да си задавам един въпрос. Искате ли да знаете какъв?
Жената в нея се поколеба. Отговорът беше приел насока, която не й допадаше. Все пак тя реши да рискува.
— Кажете ми.
— Въпросът, който си задавах, беше: „Какво я тревожи? Какво решение се мъчи да вземе?“ Отговорът обаче не беше толкова очевиден. Ние всички знаем какъв напор от чувства събужда във вас споменаването на фразата Оръжейни магазини. На два пъти бяхте готова да похарчите значителни суми държавни пари, за да бъдат предприети действия срещу Магазините. Първият подобен инцидент беше преди няколко години и ни струва толкова скъпо, че едва миналата година възстановихме платежния си баланс. И ето че само преди няколко месеца вие започнахте да ми говорите с недомлъвки, за да поискате накрая от кабинета да гласува огромна сума за цел, която тогава не разкрихте и досега не сте разкрили. Неочаквано бе мобилизирана флотата ни, а Оръжейните магазини ни нападнаха с обвинението, че сте сложили ръка на някакъв междузвезден двигател и тайната му е известна само на вас. Финансирахме пропагандна контраофанзива и в крайна сметка всичко заглъхна, но убождането на държавния бюджет беше повече от осезаемо. Аз специално все още държа да науча какво наложи проектирането и построяването на осем енергийни оръдия, всяко с мощност по сто милиона енергийни цикъла и на цена по милиард и осемстотин милиона кредита. Подразбрах от някои ваши забележки, че инцидентът е успешно приключен. В такъв случай остават следните въпроси: защо вие не сте удовлетворена? Какво не е наред? Реших за себе си, че проблемът ви е повече вътрешен, тоест личен, а не политически.
Чувството на безпокойство в нея се засилваше. Но тя все още не можеше да се досети накъде бие той. Колебаеше се как да реагира. Принцът невъзмутимо продължи:
— Инелда, вие сте на трийсет и две години, все още неомъжена. Витаят слухове — извинете ме, че споменавам за тях — за стотици ваши любовници, но аз знам, че в това няма нищо вярно. Ще ви го кажа съвсем направо: отдавна е време да се омъжите.
— Да не би да ми предлагате — попита тя с разтреперан глас — да свикам всички младежи и да им предложа да се състезават в извършването на различни подвизи, за да избера накрая онзи, който приготвя най-вкусен пудинг?
— Това е излишно — спокойно отговори принцът. — Вие вече сте влюбена.
Хората край масата се раздвижиха. Появиха се усмивки. Лицата станаха по-приветливи.
— Ваше величество — осмели се да проговори един от присъстващите, — това е най-хубавата новина, която сме чували от… — Изглежда беше видял изражението й, защото се запъна и замълча.