— Не мисля, че е така, Инелда — поклати глава принцът. — Преди няколко минути те излъчиха второ изявление, очевидно осъзнавайки, че пропагандната им кампания през последните близо два месеца може да бъде свързана с гиганта. Повтарят, че продължават да настояват двигателят да стане общо достояние, отричат всякаква връзка с гиганта и предлагат помощ за залавянето му.
— Недоумявам как се осмеляват да отричат.
— Инелда, ако този гигант продължи разрушителния си поход, ще се наложи да направиш нещо повече от отправянето на голи обвинения срещу магазините.
— Ще слезеш ли на закуска? — попита тя.
— Не, отивам в Денар.
— Пази се, Дел! — помоли го тя.
— О, изобщо нямам намерение да умирам.
— Сигурна съм, че е така — засмя се неочаквано тя. — Е, по-късно можеш да ми кажеш защо всъщност искаш да отидеш там.
— Не е никаква тайна. Покани ме командването на флотата. Според мен, искат да имат подръка високопоставен свидетел на усилията, които полагат, така че да избегнат опасността впоследствие някой да ги обвини в недостиг на старание. Така че довиждане, засега.
— Довиждане — и Инелда изключи терминала си.
Остатъка от сутринта прекара в диктовка на писма. После отиде на обяд, но към нея бяха отправени толкова много пълни с тревога погледи, че когато се прибра в покоите си, тя отново включи терминала и потърси новини за гиганта. Когато го видя за пръв път, той доунищожаваше някаква улица. Беше като увеличен до невъзможност луд маниак, истински демон на унищожението. Остана загледана в него, неспособна да откъсне поглед, отказваща да повярва на очите си. Той вървеше напред и оставяше след себе си руини, блестейки под слънчевите лъчи като рицар в броня.
Докато наблюдаваше, край него прелетя разрушител, стрелящ едновременно и с четиридесетте си оръдия. Опустошителният огън отскочи от гиганта като от защитен екран. Но все пак, забеляза тя с присвити очи, той отстъпи зад прикритието на една висока сграда и дори се приведе зад нея, когато минута по-късно разрушителят атакува отново. Разрушителят се въздържа от обстрел, издигна се и след малко се върна, придружаван от още два кораба, но гигантът беше минал напред, оставяйки зад себе си пътека, затрупана със съборени сгради. Гигантът предвидливо остави между себе си и обстрелващите го кораби някакъв магазин, макар да изглеждаше напълно неуязвим за потоците енергия — те просто отскачаха от него.
„Огънят не му харесва — констатира императрицата, — но издържа на него. Ако попадението не е пряко, енергията не му пречи.“ Тя потръпна и изключи терминала. Образът на екрана изчезна.
Чувстваше се изморена, така че полегна за около час. Изглежда беше заспала, защото я събуди сигналът на терминала за лична връзка до леглото й. Беше принц Дел Куртин, който изглеждаше крайно обезпокоен. Тревогата личеше и в гласа му.
— Инелда, следиш ли какво върши гигантът?
За миг тя се поколеба. Още й беше трудно да повярва, че тази заплаха се е появила ей така, от нищото, без никакво предупреждение и че за по-малко от ден вече заплашва самите основи на Ишер. Накрая успя да отвори уста:
— Пропуснала ли съм нещо специално? Бях заета с друго.
— Трийсет и четири града, Инелда. За щастие броят на загиналите и ранените не е голям. С това нещо тук шега не бива. Целият континент започва да ври и кипи като разровен мравуняк. Засега той унищожава само малки обекти и оставя по-големите компании недокоснати. Има маса слухове с най-различни предположения, но според мен никаква пропаганда не може да помогне, докато събитията продължават в този дух. — Той направи кратка пауза и сетне продължи: — Вярно ли е, че криеш междузвезден двигател? Каква е истината?
— Защо питаш? — отговори тя на въпроса с въпрос.
— Защото — мрачно поясни той, — ако е истина, а точно това стои зад действията на гиганта, най-добре е да започнеш съвсем сериозно да мислиш как да направиш тайната публично достояние по начин, запазващ максимално достойнството ти. Уверявам те — не можеш да си позволиш още един ден размотаване.
— Скъпи братовчеде — каза тя с мрачна решимост, — ако се наложи, ще устоим и сто дни. Във всеки случай, династията в момента не смята за целесъобразно създаването на междузвезден двигател.
— Но защо?
— Защото — тя несъзнателно повиши глас — хората ще започнат да се разселват къде ли не! Само след двеста години ще има хиляди новоизлюпени кралски фамилии и суверенни правителства, управляващи стотици планети и обявяващи си войни, подобно на владетелите от миналото. И най-омразна за всички ще бъде династията Ишер, защото точно нейното присъствие ще прави претенциите им нелепи и лишени от всякакво основание. Животът на Земята ще се превърне в нескончаема поредица от войни с другите звездни системи. — Тя пое дъх и продължи все така назидателно: — Може би изглежда глупаво да се безпокоим за ситуацията след двеста години, но нашата династия управлява без прекъсване вече четиридесет и седем века и отдавна се е научила да смята със столетия. Когато бъде създадена нов вид администрация, позволяваща контролирана звездна емиграция, в същия ден ние с готовност ще одобрим подобно изобретение. Дотогава…