— Какво, какво? Полковник, чувате ли се какво говорите?
Офицерът се поклони.
— Извинявам се за объркания начин, по който разказвам, госпожо. Всъщност аз не съм видял всичко това, но сглобих картината от няколко различни рапорта. Естествено, подсъзнателно отдавам предпочитание на онова, на което съм бил свидетел лично. Аз го съгледах да минава през свалената секция от стената, пак аз го видях да изчезва и отново аз го зърнах да се връща минута по-късно.
Императрицата стоеше изправена и не знаеше какво да мисли. Главата й бе празна. Знаеше, че в крайна сметка ще разбере какво точно е станало, но в момента бе напълно ошашавена, понеже смисълът на събитието бе скрит във фрази, които сами за себе си звучаха неправдоподобно. Капитан Хедрок бе слязъл при гробниците, много дълбоко под двореца, беше свалил секция от някаква стена и после какво…?
Тя зададе въпроса конкретно и полковникът дисциплинирано отговори:
— Тогава, ваше величество, той я качи в двореца и зачака.
— Това преди атаката ли беше?
— По време на атаката — отвърна прилежно офицерът. — Той все още беше долу при гробниците, когато стената на коридора падна под концентрирания огън на бойните кораби на Оръжейните магазини. Аз лично го предупредих в качеството си на началник на дворцовата охрана какво става. Но предупреждението ми само го накара да побърза да се върне — и тогава беше пленен.
Отново я обзе пълна безпомощност. Описанието вече изглеждаше съвсем ясно. Едновременно с това в него нямаше смисъл. Хедрок, изглежда, бе знаел точно какво ще се случи, защото бе слязъл при гробниците веднага след като тя бе тръгнала за срещата с Едуард Гониш. Дотук ясно. Всичко говореше за съществуването на план. Странното беше, че той се бе качил обратно и пред очите на силите на Оръжейните магазини и цялата охрана на двореца бе използвал секцията от стената, за да се телепортира някъде, вероятно по начина, по който го правеха Оръжейните магазини. Но вместо да остане там, се беше върнал. Абсолютно неразбираемо защо се бе завърнал и на всичко отгоре бе позволил на Магазините да го пленят.
— И какво стана със секцията от стената? — попита тя, просто защото не знаеше какъв друг въпрос да зададе.
— Тя изгоря веднага след като принц Хедрок предупреди съветника на Оръжейните магазини Питър Кадрон, който ръководеше провеждането на атаката.
— Предупредил… — Тя се обърна към Дел Куртин. — Принце, може би от вас ще чуя нещо по-свързано. Аз… аз просто не знам какво да мисля.
Принцът спокойно отговори:
— Всички сме изморени, ваше величество. Полковник Найсън е бил на крак цяла нощ. — Той се обърна към изчервилия се офицер. — Полковник, доколкото разбирам, оръдията на Оръжейните магазини са отворили дупка във външната стена в дъното на коридора. След това един от корабите с маневра се е приближил непосредствено до разбитата част и от него са слезли войници, които са напреднали безпрепятствено по коридора, понеже са били неуязвими за огъня на нашите войски, така ли е?
— Абсолютно правилно, сър.
— Били са предвождани от Питър Кадрон — един от членовете на Съвета на Оръжейните магазини — и когато са стигнали до определено място в коридора, там ги е чакал принц Хедрок. Той вече е бил изнесъл от тайник в гробниците някакъв електронен щит или панел от стена с размер половин на два метра. Стоял е до него, изчакал е да се убеди, че всички ще видят какво ще направи, стъпил е в секцията от стената и мигновено е изчезнал… Панелът е останал да стои изправен, вероятно поддържан откъм другата страна от невидим механизъм. Минута след изчезването си Хедрок излязъл от панела, изправил се пред хората на Оръжейните магазини и отправил предупреждение на Питър Кадрон.
— Точно така, сър.
— Какво беше предупреждението?
— Попита дали съветник Кадрон си спомня законите на Оръжейните магазини, забраняващи всякаква намеса, независимо от възможната причина, в работите на Имперското правителство и го предупреди, че целият Съвет на Оръжейните магазини ще съжалява за необмислените си действия, както и че на Съвета ще му бъде даден урок, за да помни, че е само една от двете страни на Ишерската цивилизация.
— Казал е това? — Гласът на Инелда беше развълнуван. Тя се извърна към Дел Куртин: — Принце, чухте ли?