— Доведете затворника Едуард Гониш при мен.
Пет минути никой от двамата не помръдна. Накрая вратата се отвори и въведоха Едуард Гониш. Тя направи знак на охраната да излезе. Вече се бе успокоила достатъчно, за да задава смислени въпроси.
И-човекът послушно й отговаряше.
— Не разбирам електронния щит, през който казвате, че той е изчезнал, но да, ваше величество, капитан Хедрок беше един от гигантите или по-точно… — той се поколеба и накрая тихо завърши: — … тази мисъл ми хрумна сега: той е бил гигантът.
Неувереността му не остана незабелязана.
— Но защо ще иска да се жени за онази, чиято империя смята да разруши?
— Госпожо — тихо отговори Гониш, — едва преди два месеца ние открихме, че капитан Хедрок заблуждава и Оръжейните магазини. Съвсем случайно се натъкнахме на факти, говорещи за висшия му интелект, факти, които доказват, че за него династията Ишер и Оръжейните магазини са само средство за постигане на някаква цел. Вече започвам да се досещам каква е тази цел. Ако вие ми отговорите на няколко въпроса, след няколко минути ще мога да ви кажа кой е капитан Хедрок или по-скоро „кое е бил“. Използвам това граматическо време по необходимост. Със съжаление мога да ви разкрия, че Оръжейните магазини възнамеряваха да го разпитат в специална камера и незабавно след това да го екзекутират.
В стаята се възцари тишина. Тялото й сякаш беше загубило способността си да се движи. Тя стоеше лишена от емоции, безчувствена, неспособна да мисли, стоеше и чакаше. Забеляза, че И-човекът има много изискана външност. Спря поглед върху него заинтригувана, но забрави всичко, когато той започна да говори:
— Аз естествено разполагам с цялата известна на Оръжейните магазини информация. В процеса на търсенето й се натъкнах на много интересни странични факти. Ако и в ишерските анали има такива, а аз вярвам, че е точно така, в този случай свалянето на секцията от стената в подземието с гробниците е само, така да се каже, последният ключ към личността на Хедрок. Нека обаче тук ви запитам: има ли някаква снимка, филм или какъвто и да било физически документ, на който е запечатан съпругът на императрица Ганиел?
— Защо… не! — Едновременно със замайването тя усети, че не й стига въздух, след това й се зави свят. Накрая каза бързо: — Господин Гониш, той ми каза, че като се изключела косата, аз много съм приличала на Ганиел.
И-човекът сдържано кимна.
— Ваше величество, виждам, че вече почти разбирате. Моля ви сега да върнете мислите си назад, много назад в историята на вашето семейство и да си спомните чии снимки липсват. Говоря за император или съпруг.
— Съществували са много съпрузи на императрици — бавно отговори тя. — Традицията повелява консортите да остават в сянка. — Тя се поколеба. — Доколкото ми е известно, има само един император, за когото не са запазени никакви изображения. Но това е простимо. Като първи в линията…
Тя спря, изгледа втренчено Гониш и викна:
— Вие луд ли сте? Питам ви, луд ли сте?
Но И-човекът само поклати глава.
— Може да приемете това просто като интуиция. Знаете на какво съм обучен. Вземам факт тук, факт там, и когато събера приблизително десет процента, отговорът се появява автоматично. Наричат това интуиция, но всъщност става дума само за способността на мозъка мигновено да види връзките между десетки хиляди отделни факти и да локализира всякакви несъответствия между тях… Един от фактите в този случай е, че в архивираната история на Оръжейните магазини липсват ни повече, ни по-малко от двайсет и един важни документа, представляващи снимков материал. Насочих вниманието си към книгите, написани от тези хора, и веднага забелязах сходството в характерите на авторите им и широтата на интелектите им. Може и да не знаете тази подробност, но точно както първият и най-велик от Ишерите е само име, така и нашият основател, Уолтър С. де Лейни е само име без лице.
— Но кои е той? — попита принц Дел Куртин. — Явно в някакъв момент от хода на човешката история се е родил безсмъртен.
— „Родил“? Не бих казал. Това е станало не по естествен, а по изкуствен начин. Ако беше първото, природата вече би го повторила много пъти. Според мен е станало напълно случайно в един неповторим акт.
— Добре — продължи принцът, — но какво се опитва да постигне той? И защо се ожени за Инелда?
За един дълъг миг Гониш остана безмълвен. Той гледаше жената, която, поруменяла, също не сваляше поглед от него. Накрая тя кимна и Гониш каза: