— Първо, той се опитва да запази гена на Ишерите чист. Той вярва в собствената си кръв, при това напълно основателно, както вече е доказала историята. Бие, двамата, например сте Ишери от далечно коляно. Кръвта ви е толкова разредена, че почти не може да се говори за ваше родство с капитан Хедрок. Хедрок веднъж сподели с мен, че императорите на Ишер проявяват склонност да се женят за изключително умни и донякъде психически нестабилни жени и че това периодично застрашавало линията. За сметка на това императриците винаги спасявали нещата, омъжвайки се за спокойни, трезвомислещи и способни мъже.
— Ами ако… — Тя не искаше да го прекъсва, искаше само да изкаже хрумналата й в този момент мисъл: — Ако предложим да ви разменим за него?
— Вероятно ще ви предадат неговия труп за мен — сви рамене Гониш.
Думите му я разтърсиха, но бе свикнала да вижда често смъртта, която не бе в състояние да я потресе. Щом можеше да свързва тази дума със себе си, не беше толкова непоносимо да я свърже и с него.
— А ако се съглася и за междузвездния двигател?
Настойчивостта й започна да изненадва дори този необикновен мъж. Той отстъпи крачка назад и я изгледа, после каза:
— Госпожо, не мога да ви предложа нито интуитивно решение по този въпрос, нито основаваща се на логиката надежда. Трябва да призная, че съм озадачен от електронния щит, към който е прибягнал, но и за неговите функции имам само догадки и нямам представа защо Хедрок мисли, че той може да му послужи да се спаси. Каквото и да е направил, докато е бил там някъде, това според мен не е в състояние да му помогне да се измъкне през непроницаемите стени на боен кораб на Оръжейните магазини или от металната камера, където без съмнение вече е заключен. Цялата наука на Оръжейниците и на империята Ишер сега се използват срещу него. И все пак науката се развива на приливи и отливи и в момента сме по средата на един относително динамичен отрязък. След сто години, когато развитието забави своя ход, един безсмъртен сигурно би бил в състояние да се справи по-добре — но чак тогава.
— Може би той ще им каже истината? — предположи принц Дел Куртин.
— Никога! — избухна тя. — Това би означавало да проси милост. Никой Ишер не би сторил подобно нещо.
— Ваше величество е права, но това не е единствената причина — намеси се Гониш. — Няма да се впускам в обяснения. Възможността за признание просто не съществува.
Но императрицата даже не го изслуша. Тя се бе обърнала към принца. Позата й бе царствена. С кристалночист глас тя заповяда:
— Продължавайте опитите да се свържете с Оръжейните майстори. Предложете им Гониш, междузвездния двигател и правно признаване на статута им, включително възможността нашите и техните съдилища да действат съвместно — всичко срещу предаването на капитан Хедрок. Ще бъде лудост, ако откажат.
След това страстният изблик угасна. Тя осъзна, че И-човекът мрачно я наблюдава.
— Госпожо — тъжно каза той, — вие не обърнахте внимание на думите ми в началото. Намерението беше да го убият максимум след час. Като се има предвид как той избяга предния път, не вярвам да бъде допуснато отклонение от първоначалния замисъл. Това е краят на най-забележителната страница в цялата човешка история. И, госпожо… — И-човекът внимателно я погледна, — навярно за вас самата ще е най-добре така. Знаете много добре, както го знам и аз, че вие не можете да имате деца.
— Какво? — викна смаяно принц Дел Куртин. — Инелда…
— Мълчете! — Гласът й трепереше от едва сдържан гняв. — Принце, наредете да отведат този човек в килията му. Поведението му е непоносимо. И ви забранявам да обсъждате своя суверен с него.
Принцът се поклони.
— Аз съм на заповедите на ваше величество — каза той студено, после се обърна: — Елате, господин Гониш.
Беше се питала възможно ли е да й бъде причинена по-голяма болка. И ето че се бе случило. Миг по-късно тя вече беше сама в разрушения си свят. Трябваше да мине много време, преди да се опита да потърси утеха в съня.
16.
Това, в което се намираше Хедрок, приличаше не толкова на стая, колкото на някаква метална пещера. Той стоеше по средата й. Питър Кадрон го гледаше сега с присвити очи и неприязнено извити устни.
„Нека се чудят и колебаят“ — каза си Хедрок. Веднъж го бяха изненадали с неочакван арест. Този път беше по-различно. Този път беше подготвен. Без никакво притеснение огледа един след друг всичките двайсет и деветима мъже, седнали покрай дългата маса, която Съветът на Оръжейните магазини използваше при откритите си заседания. Изчака да седне и Питър Кадрон — последният тридесети член на Съвета, — после безстрастно изслуша рапорта на началника на охраната, който съобщи, че всички пръстени на пленника са иззети, че е преоблечен в други дрехи, че тялото му е прегледано с индуктор на прозрачност и че в него не са намерени скрити оръжия. Приключил с рапорта, началникът на охраната се оттегли заедно с войниците си, но Хедрок продължаваше да чака. Той се усмихна, когато Питър Кадрон обясни причината за необичайните предпазни мерки, после бавно и хладнокръвно се отправи към масата. Всички погледи бяха приковани върху него — някои просто любопитни, други — нетърпеливи, а имаше и такива, които не скриваха враждебността си. Всички искаха да чуят какво ще им каже.