— Господа — започна Хедрок със звънкия си глас. — Ще задам един въпрос. Знае ли някой от тук присъстващите къде отидох, когато минах през екрана? И ако никой не може да отговори положително, аз ви предлагам незабавно да ме освободите, защото в противен случай всемогъщия Съвет на Оръжейниците го очаква много неприятен шок!
Настъпи тишина. Хората се заспоглеждаха.
— Мисля — обади се Ансил Неър, — че колкото по-бързо приключим с екзекуцията, толкова по-добре ще бъде. Доколкото разбирам, в момента гърлото му може да бъде прерязано, може да бъде удушен, главата му може да бъде пръсната с куршум, плътта му може да бъде изпарена с енергийно оръжие. Тялото му е лишено от защита… дявол да го вземе, можем дори да го пребием до смърт с тояги. И всичко това може да бъде сторено в този момент. След странното му изявление не знаем дали всички тези мерки ще бъдат възможни след десет минути. — Младият член на Съвета дори стана на крака, за да завърши: — Господа, нека действаме незабавно!
След думите му Хедрок силно изръкопляска.
— Отлично — похвали го той, — браво. Толкова логично формулиран съвет си заслужава някой да се вслуша в него. Добре, давайте, опитайте се да ме убиете по начин, който най-много ви допада. Извадете оръжията си и стреляйте, грабнете столовете си и ме пребийте, поръчайте да ви донесат ножове и ме приковете на стената. Няма значение как ще постъпите, господа, вас ви очаква шок! — Погледът му беше смразяващ. — Момент! — изпревари той опита на Дийм Лийли да го прекъсне. — Този път ще говоря аз. Защото не аз съм изправен на съд, а Съветът. Той все още може да очаква известно снизхождение към криминалните си деяния и най-вече за нападението на Имперския дворец, ако в този момент незабавно признае, че е престъпил собствените си закони.
— Това вече е нетърпимо! — успя да вметне един от съветниците.
— Оставете го да говори — нареди Питър Кадрон. — Така ще научим повече за мотивите му.
Хедрок се поклони.
— Точно така ще стане, господин Кадрон. Мотивите ми са свързани изцяло с даването на заповед от Съвета за атака на двореца.
— Разбирам възмущението ви, че този Съвет не е уважил забрана, формулирана преди повече от три хиляди години, особено такава, на която вие особено държите — иронично каза Кадрон. — Мога и да си представя, че вие сте разчитали на известна неохота от наша страна да предприемем подобна атака.
— Не съм разчитал нито на забраната, нито на вашата неохота — спокойно отговори Хедрок. — Колегите ми и аз — в този момент му се стори уместно още веднъж да подскаже, че не е сам — с тревога наблюдавахме нарастващата арогантност на този Съвет и все по-засилващото се в него убеждение, че той не е отговорен пред никого за своите действия, а следователно може да се гаври със собствената си конституция.
— Нашата конституция — с достойнство възрази старши съветник Бейд Робъртс — изисква от нас да предприемаме действия, необходими за запазването на нашия статут. Уговорката, че това не може да става за сметка на атака върху двореца или резиденцията на властващия монарх на Ишер, включително неговите или нейни наследници, не може да бъде вземана насериозно при криза като сегашната. Вероятно сте забелязали, че направихме необходимото да обезпечим отсъствието на нейно величество по време на атаката.
— Трябва да ви прекъсна — намеси се председателят на Съвета. — Удивително как пленникът успя да насочи разговора по начин, удобен за него. Мога да приема, че всички сме в известна степен гузни по отношение атаката на двореца, но едва ли е необходимо да оправдаваме действията си пред него. — Той натисна един бутон и каза по терминала: — Командире, елате с чувал за главата на пленника.