Сега вече беше приковал вниманието им. Това личеше по изопнатите черти на лицата им, обърнати към него в трескаво очакване. Но той не можеше да си позволи да изпусне контрола над разговора. Затова си наложи да се поклони пред пребледнялата владетелка и бързо изрече:
— Щастлив съм да обявя, ваше величество, че ви очаква дълъг и все по-изпълнен с достойнство живот. За нещастие… — в тона му се прокрадна нотка на опечаленост — … казвам за нещастие, тук присъства джентълмен, комуто е писано да умре… само след няколко минути.
Той не изчака да се наслади на ефекта от думите си и вместо това бързо се извъртя заедно със стола си. Защото не можеше да си позволи да загуби нито миг. Всеки момент някой можеше да разгадае блъфа му, а това би означавало бавна кончина по най-унизителен начин. Гласът му изгърмя през пространството, което отделяше неговата маса от друга, край която бяха седнали дузина униформени мъже:
— Генерал Грал!
— А? — Офицерът, натоварен да изпълни смъртната присъда, рязко се извърна. Изглеждаше неприятно изненадан като видя кой го вика.
Хедрок осъзна, че извикването му е довело до установяването на мъртва тишина в салона. Всички поканени бяха спрели да се хранят, бяха преустановили частните си разговори и бяха вперили поглед към кралската маса и него самия. Наслаждавайки се на огромната си публика, Хедрок събра въздух в гърдите си, стегна диафрагма и звънко изстреля във въздуха следния въпрос:
— Генерал Грал, ако умрете в тази минута, каква би могла да бъде причината?
Мъжът с мрачното лице тежко се надигна.
— Здравето ми е перфектно — изръмжа той. — За какво говорите, по дяволите?
— И сърцето ви е наред? — настоя Хедрок.
— Абсолютно.
Хедрок оттласна стола си назад и също стана. Не можеше да си позволи грешка заради неудобна позиция на тялото си. Рязко вдигна ръка и безцеремонно посочи генерала с пръст:
— Вие сте генерал Листър Грал, нали?
— Точно така. И трябва да ви кажа, капитан Хедрок, че най-категорично…
Но Хедрок го прекъсна:
— Генерале, със съжаление трябва да ви информирам, че според архива на Оръжейните магазини вие ще умрете от сърдечен удар днес, точно в един часа и петнайсет минути, което означава тази минута и… тази секунда!
Сега вече не можеше да спре. Хедрок плавно сви пръст и нагласи ръката си така, че да поеме оръжието, материализирало се в невидима за останалите плоскост.
Не беше от обикновените, достъпни навсякъде оръжия, не, това невидимо оръжие бе продукт на магьосник, специална неограничена във възможностите си версия, която никога не бе продавана, не бе излагана на показ и бе използвана само в изключително редки кризисни ситуации. Оръжието стреля все в същата невидима за хората плоскост и в мига, в който сърдечният мускул на генерала се сви в спазъм, Хедрок отпусна пръст. Оръжието незабавно се дематериализира.
Избухна паника. Хедрок се отправи към трона и се поклони на императрицата. Не можа да сдържи възхищението си, защото тя беше неестествено спокойна. Може и да бе емоционална и неорганизирана, но в моменти на истинско вълнение, в мигове, когато трябваше да се вземат жизненоважни решения, тази жена беше в състояние да се опре на онова, което бе наследила като представителка на Ишер. Именно към този здрав разум се бе обърнал той и ето че сега го виждаше като скъпоценен камък, спокойно сияещ в дълбочината на очите й.
— Предполагам разбираш, че убийството на генерал Грал е косвено признание по всички обвинения.
Хедрок бе прекалено умен, за да отрече каквото и да било пред това необикновено същество, в което макар и за малко тя се бе превърнала. Затова само отговори:
— Бях информиран за смъртната присъда срещу мен, както и кой трябва да я изпълни.
— Значи признаваш?
— Готов съм да призная всичко, което пожелаеш, стига да разбереш, че за мен няма нищо по-ценно от твоите интереси.
Тя го изгледа недоверчиво.
— Човек на Оръжейните магазини — организация, която не пропуска нито една възможност да ми се противопостави — да приема така присърце моите интереси?
— Аз не съм, никога не съм бил и никога няма да бъда човек на Оръжейните магазини — подчерта Хедрок.