Дните минаваха един след друг и скоро той вече знаеше със сигурност, че достатъчен брой дискове са стигнали далеч от лагера.
Пациентите му се възстановяваха бавно. Беше очевидно, че телата им не усвояват пълноценно храната, която им даваше, и че имат нужда от медицинска помощ, на каквато не можеха да разчитат. Кершоу пръв се съвзе дотолкова, че да се сети да попита какво точно се е случило. Хедрок му показа съобщението на един от дисковете. Вече трета седмица поред не спираше да ги разпраща. Кершоу го прочете и замислено се отпусна отново на тревата.
— Значи това било — бавно изрече той. — И кое те кара да мислиш, че дисковете ще ни помогнат?
— Паяците се същества на логиката — обясни му идеята си Хедрок. — Те ще приемат свършения факт. Проблемът е кога процесът на разпръсване на дисковете ще стигне точка, от която нататък те ще установят, че не могат никога да намерят и съберат всички. Всеки път, когато си помисля, че съм пуснал достатъчно, се питам дали съм направил вече задачата им непосилна. Причината, поради която досега не са се намесили, е, че според мен те в момента са някъде в близост до Земята, отдадени на изучаване на структурата на човешките емоции. Поне така разбрах намерението им, а освен това ми беше казано, че известно време няма да ми отговарят. Предполагам, че са прекалено далече за този вид телепатия.
— Но каква е целта им? — попита Кершоу.
Трудно му беше да обясни всичко, което бе научил от преживяното покрай паяците, но Хедрок все пак направи опит. Внимаваше да не се разпростира много за своята дейност на Земята. Накрая завърши с думите:
— Мога да разкъсам контрола им върху съзнанието си, когато пожелая, така че единственият начин, по който биха могли да ми сторят нещо, е на физическо ниво.
— А как си обясняваш способността им да те върнат обратно в спасителния модул въпреки твоята съпротива?
— Според мен човешката психика се нуждае от известно време за пренастройване. Бях в модула преди да успея да мобилизирам нервната си система. Когато успях да го сторя, те разбраха какво се случва и ме заплашиха с унищожение, ако не се подчиня.
— Значи смяташ, че те са готови на всичко, за да разберат емоционалната природа на човека?
Хедрок поклати глава и се помъчи да обясни:
— От хилядолетия хората се опитват да овладеят емоционалните си импулси. Тайната, разбира се, е не да се елиминират емоциите от живота, а да се канализират там, където са полезни и разумни: секса, любовта, добрата воля, ентусиазма, индивидуалността и така нататък. Всички неща, които изброих, очевидно са аспекти на живота, непонятни за съществата-паяци. Не виждам как някога могат да започнат да ги разбират, щом нямат метод да направят разграничение между човек, готов да жертва живота си за определена кауза, и такъв, който поема риск за лична изгода. Тази неспособност да разберат безкрайните вариации на човешката природа е основният им проблем, обричащ ги никога да не научат в какво е същността.
Кершоу се замисли. Накрая каза:
— Какви са нашите шансове за спасение?
— Много добри — мрачно отговори Хедрок. — Знам, че нещата изглеждат повече от зле за нас, но паяците казаха, че смятат да напуснат тази част на Вселената. Защо ще напускат, освен ако нямат основателни причини да се опасяват, че скоро земните кораби ще кръстосват из всички посоки на околослънчевото пространство? Според мен императрицата ще освободи тайната на междузвездния двигател и понеже знам възможностите на земната промишленост и глада за поръчки, уверен съм, че само след седмици стотици звездолети ще бъдат окомплектовани с междузвездни двигатели. А самият полет би отнел не повече от два дни.
— Мисля — тихо каза Кершоу, — че е по-добре да се хванем на работа. Ти вече си разпръснал доста дискове, но още няколко хиляди в повече няма да ни навредят. Започни да режеш още дървета. Аз ще зареждам дисковете в машината.
Той замлъкна и погледът му недоумяващо се стрелна над главата на Хедрок. Хедрок рязко се обърна и също погледна нагоре. В небето летеше кораб. За момент той помисли, че паяците са се върнали и че това е техният звездолет, гледан отдалеко. После разпозна необичайната шарка на металния корпус и накрая зърна големите букви