Корабът се спускаше. Той мина в бръснещ полет на няколко метра над главите им и бавно се върна в отговор на настойчивите им повиквания по терминалите.
Последвалото пътуване до Земята отне малко над четиридесет и един часа. Хедрок предвидливо се бе уговорил с Кершоу и Нийлан да го представят като брат на Джил, така че кацна без проблем на космодрума в Имперския град и веднага тръгна за един от тайните си апартаменти.
Няколко минути след като се прибра, вече бе включил терминала си към своята комуникационна система. Така осъществи връзка с Оръжейниците.
18.
На екрана се появи образът на Питър Кадрон. Не гледаше към камерата, а оживено разговаряше с някой, който бе извън зрителното поле на Хедрок. Нямаше звук и Хедрок не направи опит да разбере какво казва бившият съветник. Питаше се как ли ще реагира Кадрон на появата му.
Бе изминал почти месец от онази нощ, когато се бе видял принуден да предприеме операция срещу Оръжейниците. Въпреки че уважаваше повечето съветници, той не изпитваше угризения. Единственият безсмъртен на Земята бе длъжен да приеме, че животът му заслужава да бъде спасен. За зло или за добро, но той не можеше да промени себе си, така че светът трябваше да се примири с него, стига да беше в състояние сам да се защити.
Кадрон се обърна към камерата, замръзна като видя кой му се обажда, после бързо включи звука:
— Хедрок — възкликна той, — ти ли си? — На лицето му се появи искрена усмивка. Очите му светнаха. — Къде беше? Опитвахме се да се свържем с теб по всички възможни начини.
— Какъв е в този момент статутът ми по отношение на Оръжейниците? — направо попита Хедрок.
— Упълномощен съм — започна с официален глас Кадрон, — от подалия оставка Съвет да ти поднеса извиненията си за истеричните ни действия срещу теб. Единственото ни разумно обяснение е, че в миг на напрежение сме се поддали на стадния инстинкт. Лично аз дълбоко съжалявам за случилото се.
— Благодаря. Това означава ли край на заговорите?
— Имаш думата ни. — Той млъкна за миг, после изостави официалния тон и бързо продължи: — Хедрок, бяхме на тръни в очакване да се обадиш. Както знаеш, императрицата предаде двигателя безусловно на сутринта след атаката.
Хедрок бе разбрал това още на кораба по време на обратния полет, така че каза само:
— Продължавай.
— Получихме от нея изключително предложение — възбудено продължи Кадрон. — Признаване на Магазините и участие в правителството. Това е еквивалентно на безусловна капитулация.
— Отказали сте, нали? — подметна Хедрок.
— Ъ?… — запъна се Кадрон.
Но Хедрок твърдо продължи:
— Само не ми казвай, че Съветът е решил да приеме. Нима не разбирате, че никога не може да има преговори между две така диаметрално противостоящи си страни?
— Но нали това беше едно от предложенията, с които ти сам отиде в двореца преди време — възрази Кадрон.
— Беше блъф — обясни Хедрок. — При криза на цивилизацията трябваше да има един, който да е и на двете места — в двореца и в Магазините. — И продължи твърдо: — Кадрон, Оръжейните магазини са конституирани като постоянно действаща организация. Проблемът с противопоставянето в далечното минало бе, че страните винаги се бореха за власт, така че много често отправяната критика не бе искрена, а намеренията на опозицията бяха по правило нечисти. Всички със зъби и нокти драпаха за властта. Оръжейните магазини никога не бива да допускат подобни емоции в своите последователи. Оставете императрицата сама да се пребори с хаоса, създаден след собствените й действия. Не казвам, че тя е отговорна за корупцията в империята, но дойде моментът, когато тя най-сетне е длъжна да положи енергични усилия за почистване на собствения си дом. Следователно Оръжейниците ще наблюдават отстрани, заинтересувано, разбира се, но ще продължат да бъдат на разположение на всички в Галактиката, които искат да се защитят от потисничество. Оръжейните майстори ще продължат да продават своите оръжия и ще стоят настрана от политиката.
— Искаш от нас да… — започна Кадрон.
— Да продължите с нормалната си дейност, нищо повече, но и нищо по-малко. А сега… — Хедрок се усмихна. — Кадрон, предай моите поздрави на оттеглящия се Съвет. След един час трябва да се представя в двореца… и никой от вас повече няма да чуе и дума от мен. Сбогом на всички ви и късмет.