Хедрок преглътна с мъка. Споменът изгаряше като огън.
— Ще ти разкажа какво се случи веднъж на Венера в зората на междупланетните полети — каза той безстрастно. — Организирах научна колония, разказах им истината и ги помолих да ми помогнат да открия тайната на безсмъртието. Беше ужасно… — Гласът му стана дрезгав. — Те просто не можеха да издържат да гледат вечната ми младост, докато самите те старееха. Това не бива да се повтаря никога вече!
Раменете му потръпнаха. Гониш бързо попита:
— А какво ще стане с жена ти?
Хедрок дълго не отговори. Накрая бавно каза:
— В миналото ишерските императрици винаги се гордееха с връзката си с безсмъртен човек. Заради децата оставяхме нещата както са. Повече няма какво да ти кажа. — Той се намръщи: — Понякога си мисля, че трябва да се женя по-често. Това би увеличило вероятността безсмъртието ми да се предаде по генетичен път. Кой знае, възможно е… Това е само тринайсетият ми брак. Не знам, нещо ме кара да се въздържам… — Хедрок вдигна очи. — Даже разработих система за плавно изменение на външния си вид — в посока на стареене естествено, — за да бъде истината по-лесно поносима за онези, които я знаят.
На лицето на Гониш се появи някакво особено изражение, което накара Хедрок да го погледне с присвити очи и да попита:
— Какво има?
— Мисля, че тя те обича — отговори И-човекът. — И това прави нещата още по-трудни. Разбираш ли, тя не може да има деца.
Хедрок рязко стана и пристъпи напред, сякаш се готвеше да го удари.
— Какво говориш? Та тя току-що ми каза…
Гониш с нежелание продължи:
— Оръжейните магазини изучават всяка императрица от ранните й детски години. Пълната история на живота на Инелда е достъпна само за тримата И-човеци и естествено за членовете на Съвета. В това, което ти казах, няма никакво съмнение. — Той остро погледна Хедрок. — Знам, че това означава объркване за плановете ти, но не приемай нещата толкова тежко. Принц Дел Куртин е следващият в линията на наследниците и доколкото ми е известно, той е напълно способен да компенсира проблема на Инелда. След няколко поколения несъмнено пак ще има императрица и ти ще можеш да се ожениш за нея.
— Не бъди толкова проклето безчувствен — викна Хедрок. — Аз изобщо не мисля за себе си. Познавам жените на Ишер. Те имат едно качество, което не е така силно изразено в Инелда, но аз знам, че и тя го притежава. Тя няма да се откаже от идеята да има дете и точно това ме тревожи. — Той рязко се извърна към И-човека: — Абсолютно сигурен ли си? Не си играй с мен, Гониш!
Но И-човекът не трепна.
— Хедрок, далече съм от мисълта да се шегувам с толкова важни неща. Императрицата ще умре по време на раждането и… — Той спря, втренчен зад гърба на Хедрок.
Хедрок бавно се обърна и се изправи очи в очи с жената на прага.
— Капитан Хедрок — каза студено императрицата, — вземете приятеля си, напуснете двореца до един час и не се връщайте…
Тя спря, застинала като каменна статуя.
— Никога — довърши Инелда с пресипнал глас. — Не се връщайте никога. Не бих могла да го понеса. Сбогом.
— Почакай! — извика Хедрок. — Инелда, ти не трябва да раждаш това дете!
Но осъзна, че говори пред затворена врата.
19.
Благодарение на принц Дел Куртин в последния ден Хедрок можа да влезе в двореца.
— Просто до нея трябва да има някой — прошепна принцът. — Тя трябва да се вслуша в гласа на разума. Приятелите ми ще съобщят на новия й лекар — някой си Телинджър, — че си тук. Стой в покоите си, докато не те повикат.
Чакането беше мъчително. Хедрок крачеше по застлания с дебел килим под и мислеше за месеците, след като Инелда го беше изгонила от двореца. Най-тежки естествено бяха точно последните дни. Слухът вече бе плъзнал. Хедрок го чуваше от различни места. Но официално съобщение не последва. Как се бе разчуло, вече никой не би могъл да каже. Хедрок слушаше за това, когато отиваше в любимите си ресторанти, когато ходеше по тихите улички. Новината сякаш се носеше по вятъра и се коментираше във всеки разговор. Просто всички бяха разбрали, че Ишер скоро ще има престолонаследник и чакаха всеки момент официалното съобщение за това. Никой не знаеше точния ден, но ето че той бе настъпил.
В десет вечерта доктор Телинджър изпрати съобщение до Хедрок, който веднага бе въведен в имперските покои.