Що се касае до официалната пропаганда, то тя се държеше просто непостижимо. Оръжието на възмездието се споменаваше буквално във всяка уводна статия; за него пееше берлинския хор на момчетата; защитаваха тайната му киногероите от филмите, които Лени Рифенщал така и не успя да довърши, — но при това никъде не се обясняваше направо що за оръжие е това. Ведомството на Гьобелс предпочиташе да използва метафори и алегории, което изобщо винаги е било характерно за него, но само в качеството на страничен прийом, — а тук освен поетични сравнения не се привеждаше изобщо нищо, и изчакващият поредната въздушна атака гражданин, разгръщайки вестника в бомбоубежището, узнаваше, че не е далеч денят, когато „подобно на копието на Вотан, оръжието на възмездието ще порази врага в самото му сърце“; прочитайки това съобщение, той, по характерния за жителите на фашистка Германия навик да разчитат всичко най-важно между редовете, решаваше, че сигурно е бил прав кондукторът в трамвая, който неотдавна говореше за снаряди с невероятна мощ и обсег на действие. Но когато на следващия ден на съвещание на членовете на НСДАП се съобщаваше между другото информация за това, че „мечът на Зигфрид вече е вдигнат над потомците на азиатските орди“, той решаваше, че оръжието на възмездието, без всякакво съмнение, е бомба. Когато пък във вечерното радиопредаване се съобщаваше, че „още малко и огненооките Валкирии на Райха ще изсипят върху агресора свещеното си безумие“, той почваше да клони към мисълта, че това все пак са лъчи или психически газ.
Когато немските „Фау-2“ започнаха да падат върху Лондон, се изясни, че оръжието на възмездието — при все че „Фау“ е първата буква от думата „Фергелтунгсвафе“, тоест „оръжие на възмездието“, — това все пак не са ракети, понеже съобщенията за ракетните обстрели се печатаха редом с обичайния набор от поетични образи, посветени на последната надежда на Германия. Когато от берлинските летища излитаха в небето първите реактивни „месершмити“, стана ясно, че оръжие на възмездието не е и реактивната авиация, защото в едно от радиопредаванията новият изтребител беше уподобен на верен гарван на фюрера, търсещ с хищен поглед място за бъдещия пир на яростта си. На смяна на отпадналите версии идваха нови — така някакъв районен фюрер обявил пред строения за напътствие батальон фаустници, че оръжието на възмездието — това са 14,9 милиона заразени с чума плъха, които в специални контейнери ще бъдат хвърлени над Москва, Ню Йорк, Лондон и Ерусалим. Отчитайки, че всички районни фюрери във фашистка Германия бяха удивително тъпи, страхливи, подли и неспособни дори за най-прости умствени комбинации — всичко това служеше като негласно условие за издигането им на тази длъжност — можем да предположим, че слуховете за характера на оръжието на възмездието са се разпространявали централизирано; да измисли такова нещо (особено цифрата 14,9) самият районен ръководител не би могъл за нищо на света, а не би се решил никога и да повтаря в официално съобщение приказките на бръснаря или шофьора.
Централизираното разпространение на тези слухове се потвърждава от още една провокация на градско ниво: в град Оснабрюк лектор от Берлин обяснил, че оръжието на възмездието — това е секретен тържествен марш, съществуващ в англо- и рускоезични версии, който се предполага да бъде пуснат от мощни звукоусилвателни уредби направо на фронтовата линия; ако чуе дори само един куплет, всеки, който разбира тези езици, ще полудее от величието на германския дух. (При това французите, българите, румънците и останалите се предполагало да бъдат довършени с помощна на обикновените части на вермахта.)
Известни са и огромен брой други версии.
Между другото развръзката се приближаваше. Загиваха дивизии и армии, предаваха се градове, и настъпваше обикновената мъчителна предсмъртна неразбория. Последното официално споменаване на оръжието на възмездието се отнася към същия ден, когато по радиото била прочетена заповед на Химлер, съгласно която всеки немски войник бил задължен да убие всеки друг немски войник, ако го срещне далеч от шума на битката. След тази заповед в ефир излязла обичайната програма „Хоризонти на утрешния ден“, в която бил указан срокът за използване на оръжието на възмездието: „още преди първите горещи дни, още преди първите майски бури“. Също така било повторено — очевидно във връзка с опитите ако не да се сключи примирие с англичаните и американците, то поне да се умилостивят, — че оръжието на възмездието ще бъде приложено само срещу „азиатските юдоболшевики“. Пет минути след последната в историята на Райха транслация на „Лили Марлен“ в сградата на берлинското радио паднала комбинирана фугасно-агитационна бомба, съдържаща три тона тринитротолуол и петдесет хиляди листовки.