— Естествено, подобен жетон може и да се открадне. Но имам свидетел, който е готов да потвърди думите ми. Слушали ли сте нещо за тормалите? Мургатройд ще бъде моят поръчител.
Той повика малкото пухкаво зверче. Като се приближи внимателно тормалът вежливо подаде предната си лапка, изпищя знаменитото: „Чхи!“; и започна да опипва пулса на момичето, подражавайки на по-опитния си колега.
Докторът мълчаливо наблюдаваше момичето, а то гледаше Мургатройд. Слуховете за тормалите отдавна бяха обиколили обитаемата Галактика. Бяха ги намерили на планета в системата на Денеб. Та се оказаха приятни и симпатични домашни животинки, но освен това се откри необикновената им способност да изработват имунитет към всички болести, а такива човек бе посял доста по космическите пътища. Името на изследователя, открил това свойство, не се бе запазило, но тормалите станаха не просто спътници на служителите от Медицинската служба. Те бяха малко и присъствието им служеше като сигурна визитка за космическите лекари.
Момичето произнесе с труд:
— По-рано трябваше… сега е късно. Аз мислех, че… вие сте от града…
— Там отивам — каза Келхъун.
— Те ще ви убият.
— Напълно е възможно — съгласи се докторът. — Но да говорим за друго. Вие се нуждаете от помощ, а аз съм представител на Медицинската Служба. Подозирам, че тук е започнала някаква епидемия. И някой в града не иска да види доктор от службата на планетата. Между другото, интересно оръжие имате.
— Един човек от групата ни имаше… хоби за древните видове оръжие. Каква колекция само притежаваше: лъкове, стрели, копия, а това е арбалет. За него не е нужна енергия, както за бластерите. Ние избягахме от града, а после той се върна и си взе колекцията. Така се въоръжихме.
Келхъун кимна. Най-доброто начало на разговор с пациент е на някаква странична тема. Но това което разказваше момичето попадаше точно в желаната от него тема. Освен това той сега знаеше и положението й в обществото. Въпреки че на повечето планети нямаше разделение на класи по степента на доходите, социални групи по сходство на вкусовете, интереси, мястото на жителство продължаваше да остава добра основа за положителните отношения между хората. Докторът си припомни старомодния термин „Висшия слой на средната класа“, който нищо вече не значеше в икономиката, но бе запазил определено съдържание в медицината.
— Трябва да запиша историята на болестта. Как ти е името?
— Хелън Джонс — каза уморено момичето.
Той държеше микрофона колкото се може по-близо до устата и, че думите да се запишат ясно. Професия — статистик. Тя влизаше в административната група по строителството на града.
След изграждането на града повечето строители се бяха върнали обратно на Детра-2, но Хелън заедно с административната група бе останала да помага на пристигащите заселници.
— Почакай — прекъсна разказа и доктора. — Ти спомена за бягство от града. Хората, които са останали там от вашата група ли са? И ако не, откъде са се взели?
Тя бавно поклати глава.
— Не знам… Те се появиха след епидемията.
— Гледай ти! Кога започна епидемията? Как стана това?
Тя продължи разказа си, като често прекъсваше от слабост. Епидемията бе започнала сред последната група строители, които трябваше да се завърнат на Детра-2. В града те бяха около хиляда души от всички класи и професии. Болестта отначало започнала сред работещите на обширните ниви и се разпространила преди да я забележат. Някакви особени първоначални симптоми нямало, освен общо отпадане и нервно потискане. Работниците престанали да спорят и да се карат. Обикновено здравите хора се държат умерено агресивно и караниците между тях стават някак си от само себе си. Но сега на спорове сили не останали.
После се появило задъхването, на болните не стигало въздух. Симптомите открил един лекар, който ги забелязал у себе си и изведнъж започнал да се задъхва. Той проверил обмяната — анализите показали, че е изключително ниска — на веществата си и заподозрял нещо сериозно.
— Кажи ми — прекъсна я Келхъун. — Вие сте статистик, но употребявате медицински термини. Откъде са ти известни?
— Ким учеше медицина — уморено каза момичето. — Ние… трябваше да се оженим.
Докторът кимна.
— Продължавай, моля те.
Често Хелън трябваше да си почива, да събира сили и тогава да продължава разказа си. Задъхването сред жертвите на епидемията се засилвало. Скоро дори и най-обикновеното движение, например изправянето на крака, предизвиквало посиняване, като от удушаване. За ходене въобще не можело да се мисли. Скоро болните можели само да лежат неподвижно. Губели съзнание и умирали.