Докторът покри мъртвите с клонки и се върна при момичето.
— Тук са били онези от града — каза той с хриптящ глас. — Убили са болните. Сигурно сега търсят останалите.
Мрачно се усмихна и тръгна да търси следи. На самият край на поляната откри дълбоки отпечатъци на подметки. Натисна с крак и видя, че неговият отпечатък е значително по-плитък. Следователно, тук бе минал човек, който тежеше значително повече от него. Значи, не е от групата на заболелите от тайнствената чума.
На отсрещната страна на поляната имаше подобни следи.
— Бил е сам — хладнокръвно определи Келхъун. — Значи не се бои. И защо? Градските администратори оръжие не притежават. И са толкова слаби, че не могат да се съпротивляват.
Хелън не прибледня, тя бе просто толкова бяла, че нямаше накъде да побледнява повече и само мълчаливо гледаше доктора, а той мрачно се взираше в небето.
— След час слънцето залязва. Ако нашествениците изгарят труповете на убитите, убиецът ще се върне обратно. Той е забелязал, че навесите са предвидени за повече хора. Непременно ще се върне.
— Чхи! — простена тормалът. Беше се изправил на задните си лапи и гледаше предните като чужди. Дишаше тежко.
Келхъун бързо го прегледа. Дишането бе бързо, сърцето биеше в същия ритъм, както при Хелън, температурата на тялото бе спаднала. Келхъун зашепна нежно:
— Ние с тебе често ще имаме такива неприятни изживявания, такава ни е професията. Но знай, на мен ми е по-тежко. Та ти не си извършвал с мен разни мръсни неща, а аз трябва да те рискувам…
— Чхи! — жално изписка животинчето и заизкривява муцунката си. Докторът внимателно го постави на постелката от зелени листа.
— Лежи спокойно! — заповяда човекът. — Не трябва да се преуморяваш.
Мургатройд записка след него, но остана да лежи, сякаш се бе уморил.
Келхъун постави Хелън на място, откъдето добре да вижда полянката, но сама да бъде добре прикрита. Той самият се скри на известно растояние от нея. Той би могъл да тръгне да търси убиеца, но тогава болните щяха да останат без защита, а убиецът би могъл да запраши някъде надалеко, ако не смяташе днес да се връща. Освен това сега животът на Мургатройд бе по-важен от живота на всяко друго живо същество на Марис-3. От малкия тормал зависеше всичко.
Но Келхъун не беше доволен от себе си.
Наоколо беше тихо, ако не се смятат обикновените горски шумове. Понякога се донасяше мелодично изпискване, приличащо на свирня на флейта — по-късно докторът разбра, че източник бяха пълзящи съществе, напомнящи на земни костенурки. С плътен басов глас дърдореха прелитащи дребосъци, които с доста усилие на възприятието би могъл да причисли към птиците. Чуруликаха странни животни приличащи на свине, макар и да бяха нещо съвсем различно. Слънцето Марис бавно се спускаше към закръгленото теме на близкия хълм. С приближаването на сумрака настъпваше предвечерната тишина.
Някъде отдалече се дочу шум — човек или дори повече от един се промъкваха през гъсталака и се приближаваха към поляната. Скоро се чуха няколко думи. От гората се измъкнаха измъчен момък, който с рамото си поддържаше съвсем отслабнал старец. Келхъун направи жест на Хелън да не се обажда и да мълчи. Старецът направо се строполи на тревата, а до него младежът задиша тежко, но продължаваше да стои изправен.
На поляната се появи втора двойка — мъж и жена. В слабата светлина на вечерната заря още можеше да се види какви са измъчени лицата им от болестта.
А от другата страна излезе пети човек, с тъмна брада и широки плещи — някога е бил силен мъж, но чумата бе сложила тежкия си печат на него.
Тези хора с труд се поздравиха. Те още не знаеха, че са станали с трима по-малко. Младият мъж с брадата събра сили и тръгна към колибките, където се криеше ужасната гледка на убитите им другари.
Мургатройд нещо изхихика.
Отново зашаваха клоните на гората, но този път шумно и агресивно. Някаква силна ръка огъна клоните настрана и с твърда стъпка се появи на поляната висок мъж, як на вид и здрав цвят на лицето. Келхъун с усета си на професионалист, отбеляза, че пришълеца е малко пълен, принадлеши към онзи психосоматически тип хора, които не страдат от душевни мъки и щасливо живеят с днешния ден.
Докторът безшумно се изправи и тръгна към поляната. Непознатият стоеше с гръб към него и с насмешка разглеждаше жалките граждани, които приличаха повече на скелети.