— Върнахте се, а? — дружелюбно каза убиецът. — Юначаги, икономисахте ми доста време. Веднага свършвам с вас всичките.
С ленива увереност той се протегна към кобура на бедрото.
— Хвърли оръжието! — изрева зад гърба му Келхъун. — Веднага го хвърли!
Дебелакът се обърна рязко и видя насочения в гърдите му арбалет. В полумрака добре се виждаше що за оръжие е това. Но къде по-голямо значение имаше униформата на Медицинската Служба. И той с професионална бързина измъкна бластера от кобура.
Келхъун натисна спусъка и простреля със стрелата гърлото му. Когато дебелакът падна на земята, той беше мъртъв. За съжаление.
IV
„Статистически неопровержимо е, че всяко действие има определени последствия за извършилия го. И отново статистически ние признаваме, че последствията на акцията се стремят към повтаряне на общата картина на първоначалната акция. Например насилието с голяма вероятност предизвиква обратно насилие. По такъв начин извършилият постъпката рискува да бъде подложен на неблагоприятните случайни последствия на своята акция и даже във форма на насилие“.
В определения участък на хълбока на Мургатройд, където бяха махнати нервите, докторът инжектира половин кубик кръв на Хелън, в която се съдържеше невидимият възбудител на епидемията. Понеже имунизацията бе направена направо във кръвта, ефектът бе значително по-силен отколкото при проникване на инфекцията през слизестите обвивки или стомашно-чревния тракт. В последния случай въобще не би имамо никакъв ефект — тормалите са крайно невъзприемчиви и организмът им мигновено би изработил антитела. А сега той се бе включил изцяло в тяхното изработване. На практика инкубационен период нямаше.
Животинчето, на което още три часа преди залеза бяха въвели култура на неизвестния вирус, почти веднага с започването на мрака започна бурно да реагира. Но само два часа по-късно то се изправи и пронизително завика познатото „Чхи-чхи!“. Тормалът се събуди от тежкия сън в който бе изпаднал.
На полянката гореше весел огън, край който се бяха събрали изтощените граждани и приказваха с доктора.
— Нашествениците, а това са именно нашественици — казваше той, — трябва да притежават имунитет, иначе щяха да се страхуват да не се заразят. Градът е заразен, но те не се страхуват. После се опитаха да ме убият. Следователно, те знаят що за болест е това и единственото, което не им харесва, че тази болест не убива достатъчно бързо. И те бързат да й помогнат. Разумните същества не бива да се държат така.
Мургатройд завъртя глава. През време на съня му обстановката се бе променила съвършено.
— Значи, чумата не е естествена болест! Някой е планирал събитията от самото начало. За нещастие, човекът с бластера не може нищо да ни разкаже. Исках само да го раня, но арбалетът не е точно оръжие. В джобовете му няма нищо интересно освен ключ от кола, която се намира някъде наблизо.
Брадатият млад човек каза:
— Те не са от Детра, нашата планета. ние нямаме такава униформа. И копчетата им са други. Той е от друга планета.
Тормалът забеляза Келхъун и заскача към него. Като радостно пискаше, той прегърна краката на доктора. Скелетоподобните жертви на чумата с изумление гледаха животинчето.
— Запознайте се, това е Мургатройд — с облекчение произнесе Келхъун. — Той победи чумата. Сега ние ще ви излекуваме всички. Ех, да имаше повече светлина!
Той намери пулса на зверчето и после провери честотата на дишане. Тормалът излъчваше енергия и здраве — свойства присъщи на всички живи същества, но при него и неговите съплеменници, това достигаше до точката на гениалността. Човекът с умиление гледаше четирикракия си приятел.
— Отлично — каза той накрая. — Да продължим!
Той измъкна от огъня клонка, в която имаше сок, приличащ на каучуков и който пламтеше ярко и с трясък. Докторът подаде тази импровизирана факла на брадатия и сам тръгна отпред. А Мургатройд доволен от себе си завършваше шествието. Под незает навес Келхъун разтвори чантата на полевата лаборатория и се наведе над зверчето. Това, което му стори не придизвика болка. После се изправи и започна да разглежда на светлината червената течност в стъкления цилиндър на инструмента.
— Двадесет кубика — отбеляза със задоволство. — Извънредна мярка. В нормални условия не бих допуснал подобно нещо, но кой би твърдял, че сега сме в нормални условия?
— По мое мнение, ние сме обречени — каза момъкът. Инкубационния период продължава шест дни. Именно за толкова време заболяха лекарите от болницата.