— Полевите изпитания — хладнокръвно сложи чертата Келхъун, — те биха могли да извършат с цената на убийството на един обикновен сътрудник на Медицинската Служба. Но при мащабна акция това никак не е достатъчно… Не, това никак не ми харесва!
V
„В огромна степен естествените науки представляват осмислен резултат на извършени наблюдения. В областта на човешкото поведение има достатъчно наблюдение, но успехите в осмислянето им са незначителни. Например, човек, както и другите живи същества се подчинява на законите на екологическите системи. Но често се заблуждава, като счита, че тази система се състои от същества, като тя всъщност се състои от действията на тези същества. Част от системата не може да влияе на друга част без да изпита обратното въздействие. Затова е много глупаво — а заблуждението е удивително разпространено — да се смята обществото за пасивна система. Такъв индивид може да си въобрази, че му е позволено всичко, а в действителност реакцията е не по-малко енергична, отколкото причината и е насочена не по-малко точно. Освен това…“
Само час след изгрева раницата на Келхъун се изпразни, повече храна в нея нямаше. Хората се събудиха и започнаха да изпитват страшен апетит. Дишането им се нормализира, пулсът не приличаше повече на удари на чук, а очите придобиха жив блясък. Но заедно с това те усетиха, че се намират в степен на краен глад. Мозъкът им сега получаваше необходимата доза кислород, обмяната на веществата тръгна по утъпкания път и хората започнаха да умират от глад — в преносният смисъл на думата.
Докторът се превърна в готвач. Той намери близкия ручей и донесе вода, докато гладните смучеха таблетките гликоза и с настървени очи наблюдаваха действията му. Той свари бульон от концентрата — знаеше, че друга храна стомасите им не биха издържали, поне засега.
Гледаше ги, как ядат. Възрастната двойка правеше внимателни глътки и често се споглеждаха. Широкоплещестият чернобрад мъжага с труд се сдържаше да не изгълта на един дъх порцията си. Хелън загребваше с лъжицата си и подаваше на стареца, който още не можеше да се надигне. Ким ядеше и мрачно мълчеше.
Скоро бульонът оказа чудодейното се въздействие и пациентите се преобразиха. Беше късно утро.
Келхъун дръпна настрана Ким.
— През нощта приготвих още ваксина — каза му тихо. — Вие сигурно ще срещнете и други бегълци. Погрижи се да не я разпиляваш напразно. Аз ви бих прекалено големи дози. Мисля, че половин кубик стига за човек.
— А ти? — с тревога попита Ким.
Келхъун повдигна неопределено рамене.
— Ако се наложи, правата ми са огромни. Ние се сблъскахме с най-голямата досега опасност за галактическата култура. И аз съм длъжен веднага да се заема с този проблем.
— Те са цял кораб въоръжени убийци — хрипливо напомни Ким.
— Те не ме вълнуват особено — отговори докторът. — Трябва да се добера до човека в центъра на паяжината, който дърпа нишките. Той сигурно има под ръка и други варианти на вирусите. Ако операцията на Марис-3 е само изпитание на нов начин на завладяване на планети…
— Но те ще те убият!
— Така е — съгласи се Келхъун, — но на моя страна са повече благоприятни случайности, защото аз работя заедно с природата, а те против. И като работник на Медицинската служба съм длъжен да създам ефикасна карантина. Скоро тук ще долети поредния транспортен кораб. — тонът му бе спокоен и деловит.
Ким с изумление гледаше доктора.
— Ти искаш де ги спреш?
— Ще се опитам. Правилата на карантината са доста жестоки.
— Те ще те убият — повтори момъкът.
Келхъун се направи, че нищо не е чул.
— А сега, още нещо. Убиецът ви е намерил, като се е движил край ручея. Той е съобразил, че ще ви трябва вода. Открил е следите ви и по тях е стигнал до лагера. Така и вие ще откриете другите скиталци. Кажете им за опасността. И оръжие… Опитайте се да си набавите колкото се може повече съвременно оръжие. Аз ще ви оставя бластера.
— Струва ми се — процеди през зъби Ким, — че знам, как да си набавим оръжие. Следи по брега на ручея… Знам какво да направя!
— Прекрасно — съгласи се Келхъун. — Скоро организмите ви ще започнат сами да изработват антитела. При крайна необходимост вие можете да ги прехвърлите на болните — изгорете се с нажежен предмет по ръката и от мехурчетата вземете течността. На тези места се съсредоточават антителата. Не гарантирам, че този начин ще заработи, но често е помагал… — той направи пауза.