А Ким го запита:
— А ти? Как можем да ти помогнем?
— Искам нещо да запитам… — той извади фотографията на града, направена от електроннния телескоп на кораба. — Както спомена в града има лаборатория. Покажи ми къде се намира?
Уолпол обясни подробно и докторът остана доволен.
— Но с какво още бихме могли да ти помогнем — изригна яростно Ким. — Скоро ще бъдем отново силни и ще се сдобием с оръжие.
Келхъун се усмихна одобрително.
— Има начин. Ако забележите в града да се издига солиден облак дим и имате достатъчно въоръжени хора с коли, направете набег. Но бъдете внимателни и се крийте добре.
— Щом видим сигнала, веднага ще дойдем — мрачно каза Ким. Няма никакво значение, колко ще бъдем. Ние ще дойдем.
— Отлично — каза докторът и не поиска повече обяснения от тези гладни и още отпаднали хора.
Той преметна на гръб отслабналата си раница и безшумно се шмугна в гъстите храсталаци. Тръгна към ручея, където прозрачният леден извор бликаше от неизвестните дълбини и се задвижи по течението му. Мургатройд бягаше до него и се стараеше да не си намокри крачетата, ужасно не обичаше да ги мокри и когато дърветата притиснаха пътешествениците към самия бряг той започна да хленчи. Келхъун го взе на рамото си. Животинчето се вкопчи с нокти към якето и доволно замърка — обожаваше да седи на рамо или да го носят на ръце.
Изминаха две мили и се оказаха пред ново поле, засадено с огромни хибриди на цвекло и докторът започна да се наслаждава на прекрасното зрелище на синьобелите цветове. Те принадлежаха към семейството на беладоновите, които още се употребяват в медицината. Но когато изкопа един образец, откри, че това са грудкови растения. Но плодът още не беше узрял, макар и да достигаше шест дюйма дължина. Мургатройд отказа да го докосне.
Келхъун печално размишляваше над ограничеността на чисто специализираната подготовка, когато нивата се свърши. Започнаше автострадата. Съвсем нова и като всичко останало на планетата предизвикваше угнетяващо впечатление. Хората за които бе построена, така и не бяха се появили. Но сега той повече се интересуваше от колата, която видя до мостчето над ручея.
Ключът, който бе взел от мъртвия убиец, влезе в ключалката. Докторът се вмъкна в колата и повика тормала да се настани до него.
— Такива типове, като убития от мен престъпник — каза Келхъун, — не са от кой знае какво значение. Те са само мускулите. Те са изпълнителите на заповедите. Обичат да убиват беззащитни хора и да грабят, но тук няма с какво да се обогатят и затова започват да скучаят. Най ме безпокои човекът, който е измислил чумата и е завъртял убийствения механизъм на плана. От него очаквам маса неприятности.
Колата се насочи към града.
До там имаше цели двадесет мили, но не срещнаха нито една кола. Скоро се показа панорамата и докторът внимателно се вгледа в разкрилата се картина. Градът се оказа прекрасен. Петдесет поколения архитекти на множество планети си бяха играли с бетона, камъните, стъклото и стоманата, напипвайки формулите на съвършенството. И тук се бяха приближили до това съвършенство. Издигаха се белоснежни кули, а по-ниските здания се гушеха като пиленца в гнезда от зеленина. По въздуха почти плаваха разнообразни естакади, грациозно се извиваха автострадите, пустееха овални и правоъгълни площадки за кацане и паркиране. Навсякъде цареше пълна тишина и неподвижност.
Само решетката за кацане на космически кораби смущаваше хармонията. Грамадата от мощни стоманени тръби се издигаше на половин миля височина. Омотаваше ги паяжина от медни проводници. Вътре в решетката се виждаше корабът на престъпниците.
— Човекът, който ми трябва, изглежда е вътре — произнесе Келхъун. — Вътрешният и външният люкове са затворени, защитен е от шестдюймова броня от берилиева стомана. Трудно може да се пробие такава черупка. И му стана неприятно. Интелектуалът винаги се чувства не на място в компанията на тъпи убийци. Проблемът се състои в това, да бъде измъкнат навън или да бъде поканен на гости вътре. Изобщо трудна работа.
— Чхи! — със съмнение се изказа и тормалът.
— Но ние с теб ще се справим — окуражи го докторът. — Нали?
Той нареди снимките. Ким добре му обясни къде да се насочи. Той познаваше дори скритите от страничния наблюдател служебни магистрали и преходи.
— Нашите приятели, престъпниците, едва ли ще изпаднат до там да ползуват служебните пътища — поясни докторът на Мургатройд. — Те се смятат за аристократи, покорители, въпреки че единствената работа на която са способни е убийството. Интересно, що за свиня управлява планетата откъдето са дошли?