Такъв кораб спокойно може да разпръсне над повърхността замразени капсули, които вятърът ще разнесе на хиляди мили растояние, а височината е така подбрана, че зоната на заразяване да бъде максимална. И тогава почвата растенията, въздуха и зданията ще пъкат от невидимите възбудители на болестта. И епидемията ще започне.
Така човек нарушава природните закони. Той е създал чумата, съставил е плана на епидемията, в безоблачното небе веднъж преминал гръм и хората започнали да умират. После пристига отрядът бандити да провери хода на операцията. Сега те чакат да пристигнат новите заселници и да заемат отнетата от законните и собственици планета. Ако дойде кораб от Детра, завоевателите няма да отстъпят заграбената плячка. А и за тях ще бъде безполезна, защото кацнат ли детрианците, ще започнат да измират. Само хора от планетата, която е родина на нашествениците биха могли да се възползуват. И затова на някого планът се е видял сигурен.
Келхъун се намръщи от болка и заскърца със зъби. Организаторите на това престъпление биха отишли и по-нататък…
В тъмнината на градската нощ припламна движещо се огънче. Докторът се стресна. Това бяха фарове на кола, която се носеше по шосето. Те изчезнаха закрити от високо здание и отново се появиха. Светлината се приближаваше и накрая удари право в лицето. Машината прошушна нещо на почвата около решетката и се спря пред зданието с пулта и трансформаторите. Фаровете останаха включени. От купето изкочиха няколко души и се спуснаха към вратата на зданието. Гласовете не им се чуваха. След известно време групата се изсипа обратно и наобиколи колата. Само секунда и тя се понесе към кораба.
Спряха на сто метра от засадата на Келхъун. Фаровете караха огромния сребъран мехур на корпуса да искри. Един глас от машината се провикна:
— Отваряйте! Отваряйте де! Нещо лошо се случи! Наш човек е болен. Прилича на чумата!
Никакви признаци, че са го чули. Друг мъж изкочи от колата и заудря с юмруци по люка. Из външния високоговорител се изсипа въпрос:
— Какво става? Какъв е този шум?
Отговори му хор на объркани гласове, но рязко го прекъснаха и започнаха да се чуват поредица заповеди, които Келхъун бе предвидил с абсолютна точност.
— Глупости! Внесете болния вътре!
Люкът се отвори шуммно с грухо поскърцване, като едновременно се образува отвора и започна да се охормя стълбата. Хората измъкнаха неподвижното тяло на другаря си от колата и почти влечейки го изчезнаха във вътрешността на кораба.
Но скоро излязоха навън. Един направо трепереше от страх. А ръмжащ глас произнесе свирепо:
— Нужно му било време да разбере, казва! НЕ МОЖЕ ДА Е ЧУМА! Нали сме ваксинирани! Това е просто припадък или нещо подобно. Стига паника! Още не сме умрели. Вървете по местата си и се заемете със задълженията си! За всеки случай ще извърша обща проверка.
Келхъун със задоволство изслуша този разговор. Вътрешният люк се затвори, но външният остана спуснат. Стълбата бе до самата почва. Колата, като се задържа за миг до диспечерското здание и свали няколко пътника, с най-голямата бързина на която бе способна през нощта, изчезна в същата посока откъто се бе появила.
— Това бе първата лястовичка, която обработихме — обясни сухо Келхъун на Мургатройд. — Впечатлението е неблагоприятно. Но още се надяват, че е просто случайност. Да видим, какво ще последва. Шефът им се кани да извърши проверка. Скоро ще открие нещо наистина вълнуващо.
— Чхи! Чхи! — записка с тъничкия си гласец тормалът.
Отново настана продължително спокойствие и тишина, ако не се смята нощното пеене отвъд чертата на града. Но сега се чуваше и нещо ново — басовити удари като от барабани.
Измина половин час и край зданието за контрол се появи светлина. Отвориха се невидими врати. Минута по-късно фаровете се плъзнаха по шосето.
— Аха! — изпита задоволство Келхъун. — Намерили са типа на паважа. Възможно е да са докладвали и за другите двама, които са изчезнали. Единият от тях е до теб, скъпи Мургатройд. Сега ще изпитат нещо по-силно от простото безпокойство.
Колата пресече кръга на решетката за кацане и спря с рязко скърцане на спирачките. Вече ги чакаха тъмни фигури. Няколко мига и хората излязоха от купето. Ръмжащият глас изпя дрезгаво:
— Още един! Сега ще го внесем!
Гласът от говорителя каза, но не така уверено:
— Добре, но първият няма чума. Обмяната на веществата протича нормално. Просто е изгубил съзнание!
— Но ние намерихме и друг! И с него е станало същото!
Тъмните силуети завлякоха тялото по стълбата и част от тях след известно време се върнаха обратно.