Те влязоха в лабораторията. Мургатройд се съживи — обстановката му бе позната: ярка светлина и блясъка на покритите с хром прибори и инструменти. Дори миризмата бе приятна и напомняща за дома. Той весело изрече:
— Чхи! Чхи!
Джуджето трепна и мигновено се обърна. Тъмните и блестящи очи се разтвориха широко. Келхъун даде възможност на безчувствения бандит да се плъзне от рамото му на пода, като се погрижи той да не се удари зле. Под униформата се показа якето на Медицинската Служба — Онзи в безсъзнанието бе закачил и дръпнал ципа.
— Моля за извинение — вежливо каза Келхъун, — но трябва да ви арестувам. Вие се обвинявате в нарушение на основните принципи на общественото здраве. Вие сте създали и разпространили епидемия с летален характер.
Дребосъкът се стрелна надясно и сграбчи нещо от масата. После се хвърли към доктора и се опита да го намуши с единственото оръжие, което се оказа под ръка.
Келхъун натисна спусъка на пулверизатора, който вместо с боя бе зареден с декстретилова упойваща смес.
VII
„Всички наши мотиви и достижения са субективни. Ние живеем в границата на черепната си кутия. Но човек може да направи нещо, което иска и после с удоволствие да съзерцава резултата. Това удоволствие е субективно, но пряко се отнася с действителността и обективния космос край индивида. Също така типа на мотивацията и получаването на удоволствието са свръхсубективни, което е важен момент в поведението на човека. Много хора получават удоволствие от самосъзерцаването при определен контекст на обстоятелствата. Такива хора намират удовлетворение в трагическия жест, щедростта, мъдростта, значителността. Обективните резултати на такава представа рядко се взимат под внимание. Много често личността, омагьосана от съзерцанието на великолепието на собствената си драма на поведение е донасяла велики страдания. Защото тази личност и в мислите си, не е имала последствия на постъпките си и за още някой…“
Келхъун върза човечето с накъсани ивици от куртката на престъпника. Тази процедура бе извършена с особено старание. Първо върза пленника си към стола, после го обви в пашкул, достатъчно сигурен и едва тогава се зае с оглеждане на лабораторията.
Мургатройд се бе изправил на задните си лапки и имитираше движенията на доктора. В голямата си част оборудването му бе добре познато: чашки на Петри, предметни стъкла, оптически и електронни микроскопи, автоклави, облъчватели, инструменти за микроанализ, термостати, в които културата можеше да се подлага на стотици видове температурни режими.
А тормалът се чувствуваше като у дома си.
Скоро Келхъун чу тих стон. Той се обърна и отиде при пленника.
— Здравейте — вежливо приветствува стопанина на лабораторията. — Вашата работа много ме интелесува. Между другото аз съм представител на Медицинската Служба. Тук дойдох за обикновена проверка и някой се опита да ме унищожи. На негово място бих разрешил да кацна, а после да ме застрелят с бластер. Но би било прекалено прозаично, нали?
В доктора се бяха впили малки черни очи. Изражението им се изменяше всяка секунда. Ту се изпълваха с ярост, близка до безумието, ту се оказваха хитри и проницателни. И често изказваха почти животински страх.
— Сигурно — каза разсеяно Келхъун, — сега няма особен смисъл да приказвам с вас. Още не сте успели да се успокоите и да прецените обстановката. Аз съм вътре в кораба и никой не може да ми попречи. Трима от вашата… рота касапи са извън строя за няколко дни… О, от свръх доза полисулфат — обясни той. — Това бе така просто, че аз бях убеден, че няма да се сетите. Аз ги „изключих“ с едничката цел да вляза вътре в кораба.
Пленникът, който приличаше на мумия, изломоти нещо нечленоразделно. Изглежда заскърца със зъби от бяс. После в гърлото му нещо забълбука и яростта излезе от контрол.
— Признавам, шокът е силен — определи Келхъун. — Но в известна степен се преструвате. Аз сега ще ви оставя сам, малко да се съвземете. Нужна ми е повече информация. Мисля, че вие ще предпочетете преговорите… при вашето положение… Но сам ще прецените.
Той напусна лабораторията. Към завързания престъпник чувствуваше само отвращение. Знаеше, че той е получил силен шок — да бъде хванат така лесно и да не може да се освободи. Но част от този шок, бясната ярост бе така силна, че имаше опасност да премине в лудост. Келхъун хладнокръвно оцени положението и стигна до извода, че човак приел подобно предприятие и проживял такъв живот, а предположението му бе изградено в пълно съответствие с фактите, в буквалния смисъл на думите, може да изгуби ума си. Затова предпочете да напусне лабораторията и да не дразни повече пленника си.