Обиколи всички помещения на кораба, определи типа му, мястото, където е бил построен, състави в ума си план за превръщането му в безполезна черупка, която да не може да се вдигне в пространството и се върна в лабораторията.
Пленникът изтощено пуфтеше. На някои места ивиците плат се бяха поотпуснали — човечето явно се бе опитало да ги разкъса. Докторът деловито затегна възлите. Последва изблик на истерия, придружена с порой ругатни.
— Превъзходно — хладнокръвно отговори Келхъун. — Вие още не сте изстинали достатъчно. Когато се успокоите, ние ще разменим по няколко думи.
Той се насочи към изхода на лабораторията. От високоговорителя се чу глас и Келхъун затърси микрофона. Точно миг преди пленника да издаде с разпенената си уста някаква заповед, той го откри и го изключи.
— Вие още ли не сте определили причината? — мрачно се донесе дрезгавият глас. — Какъв е проблемът на онези момчета? На проверката още двама не се явиха. Тук започна нещо като паника. Разпространява се мнение, че местните лекари са ни заразили със собствена чума!
Келхъун вдигна рамене. Гласът му бе познат и принадлежеше на човека с командирския тон. Но сега бе глас на човек много разтревожен. Келхъун не му отговори. А онзи повтори още веднъж и още веднъж, почна почти да се моли. А после замълча. Какво имаше в него? Страх или ненавист? Точно не можеше да се каже. Възможно бе едното и другото.
— Популярността ви нещо пада — даде оценката си на завързания шеф на лабораторията Келхъун. Микрофона отдалечи на безопасно растояние от пленника. А до усилвателя намери приемник на космофона.
— Хм! — възхити се докторът. — Подозрителен сте по характер. Дори на капитана не се доверявате, а! Съвсем типичен случай.
Пленникът разшава побледнелите си устни и изведнъж запита съвсем спокойно:
— Какво искате?
— Сведения — каза Келхъун.
— За себе си ли? И какви именно? Аз ще ви дам каквито искате сведения! — очите на пленника пробляснаха като полуобгорели въглени. — Мога да ви дам, всичко което пожелае вашето жалко въображение. Такива богатства, за които дори не сте мечтали.
Келхъун небрежно се отпусна на дръжката на креслото.
— С удоволствие ще ви изслушам — съгласи се той. — Но вие, както виждам, сте само един технически изпълнител на локална операция, при това не много мащабна. Убили сте само някакви си хиляди хора. И изпълнявате чужди заповеди. Какво можете вие да ми дадете?
— Това… — пленникът грубо изруга. — Това е само проверка. Изпитание. Дайте ми възможност да го завърша и ще ви направя управител на планетата. Дори нещо повече: Крал! Вие ще имате милиони роби. Стотици хиляди жени ще бъдат на ваше разположение!
— Едва ли ще повярвам на голи думи — равнодушно се произнесе Келхъун на казаното. — А подробностите?
Тъмните очи пламнаха, като въглени на бърз порив на вятъра. После, с усилие на волята, не по-малко яростна от гневното избухване, джуджето се застави да се успокои. Но това бе само вънщно спокойствие и бесът често се измъкваше наяве, особено, когато подсилваше думите си с някой жест. От отчаяние дори пуфтеше. Но в думите му имаше ужасна убедителност и ледена логика, такива подробности, че съмнение повече не съществуваше: планът бе съставен така грижливо и от самия него. Той бе убедил планетарното правителство, да му разреши да извърши изпитания. И начело — това бе просто необходимост — бяха поставили него. Скоро той ще има такава власт, страшна власт и сега се опитваше да подкупи Келхъун. Трудна бе подобна задача — да даде подкуп на работник от Медицинската Служба.
И това бе така ужасно.
Отнемането на Марис-3 е било, както се досещаше и сам Келхъун, полево изпитание на новия метод на междупланетна война. И когато планетата бъде заселена с нашественици, нищо не ще може да се направи. На нея ще може да живее изключително населението-узурпатор, което ще има имунитет към чумата.
— И които сега не са чак толкова весели — вмъкна забележка Келхъун, — колкото в началото.
Пленникът облиза с език устните си и продължи с монотонна и хипнотизираща убедителност. Щом приложимостта на метода бъде проверена, ще започне завоюването и на други светове, не само на нови колонии. Чумата ще атакува старите добре развити планети и лекарите ще бъдат безсилни към нейното въздействие. После корабите на нашествениците ще се появят и ще предложат на оцелелите шанс за живот, но при определени условия.