— Не изглежда съвсем професионално — забеляза докторът, — но ще донесе печалба, ако планът успее.
Цената на живота бе естествено робството. И които не приемат условията ще трябва да умрат.
— Но тези, които се съгласят, могат по-късно да се откажат от сделката.
Бледите устни на пленника се усмихнаха, но очите останаха все така студени и черни. Всяко възстание е осъдено на поражение. Избухването на недоволството ще бъде наказано с разсейването на нова чума. Така нито един завоюван свят не ще може да се освободи, нито една планета, избрана за завоюване, не ще може да се съпротивлява. Човек като Келхъун ще може да управлява десетки и стотици планети, той ще има своя звездно кралство. Освен това неговите данни и звания, които е получил в Медицинската Служба, го правят първи кандидат за Император! Ще стане абсолютен владетел на милиарди роби, които или ще изпълняват желанията му, или ще трябва да загинат.
— Виждам един малък пропуск — прекъсна го Келхъун. — Вие не споменахте нищо за Медицинската Служба. Как тя ще се отнесе към вашата система за планетарни завоевания?
Сега на пленника се наложи да впрегне цялото си красноречие. За няколко минути Функциите на Службата бяха сведени до смехотворната им незначителност. Секториалните управления, които и така са достатъчно беззащитни, ще си получат заслуженото — без инфантилността на древните предразсъдъци, — ядрен удар, веднага щом операцията на Марис-3 бъде завършена. Келхъун се разтрепера. Пленникът заговори с още по-голяма страст и описа примамливите картини на светове, където всяко същество ще бъде роб на доктора…
— Това е достатъчно — прекъсна го той. — Узнах всичко, което ми бе нужно.
— Тогава ме развържете — радостно каза пленника и веднага след това трескавият му поглед прочете всичко, което бе изписано на лицето на Келхъун. Той не можеше повече да здържа истинските си чувства.
— Вие ще приемете предложението ми! — завика джуджето с набръчканото си старческо лице. — Вие не може да се откажете! Не можете!
— Защо пък не? — направи се на учуден Келхъун. — Най-малкото, безумният ви план никога не би успял. Законите на вероятността са против него. Трябва само да се започне и възникват маса неблагоприятни и случайни фактори. Пример — собствената ми поява тук. Аз съм неблагоприятната случайност и вие се набодохте на нея още при първото изпитание!
Пленникът отвори уста, но от гърлото му изведнъж нещо захърка, сякаш той се задави и в този му вид на него бе страшно да се гледа…
Келхъун с жалост вдигна пулверизатора, спря да диша и изстреля едно малко облаче декстретил.
Настъпи тишина и след известно време в нея тънко запищя сигнала на космофона.
— Викаме града — търпеливо повтаряше глас от космофона. — Не ви чуваме. Ако вие отговаряте, ние не улавяме вашия сигнел. Влизаме в подходяща орбита и ще продължим да ви викаме…
Келхъун изключи космофона, на което Мургатройд с удивление запита:
— Чхи!
— Наближава крайният срок — мрачно отговори докторът. — Цял транспорт щастливи преселници с подходящи имунизации се кани да кацне. Очевидно заедно с трансформаторите сме повредили и стационарния космофон. А и ние сме достатъчно благоразумни да отговаряме на повикването. Но крайният срок се приближава. Там е критичната точка. Те скоро ще изпратят долу катер за разузнаване. Ще си изясняват причините за мълчанието. И това ще бъде нашият край! Нас също ще ни „изяснят“. Само ние с теб, Мургатройд, можем сега да променим ситуацията и никой друг. На работа!
Започна да се развиделява, когато те напуснаха кораба. Келхъун се намръщи при вида на величествената зора. Бе видял колата пред диспечерското здание.
— Тези момчета държат пръста на спусъка — заразсъждава той. — И с отворени обятия няма да ни посрещнат. Да вървя пеш при перспективата на светъл слънчев ден, не ми е в характера. Тогава да опитаме да вземем колата.
Той тръгна към диспечерската. От похода през изминалата нощ знаеше, че зданието няма прозорци към решетката. Въпреки това той предпазливо заприбягва от опора към опора. Когато стигна последната арка, до колата имаше само петдесетина метра.
— Да тичаме! — подкани той Мургатройд.
Келхъун и малкият тормал се затичаха през розовата светлина на зората. Успяха да изминат тридесетина метра, когато от сградата излезе някой и също се насочи към колата. За миг се спря поразен. В града не би трябвало да има живи непознати. Значи, това е обяснението на двамата изчезнали и двамата припаднали. Престъпникът посегна за бластера си.
Келхъун стреля първи. Съскащият заряд излетя и бластера в ръката на бандита се пръсна с гръм.