— Подозирам — каза Келхъун на възбудения Мургатройд, — че това се нарича тактика на боя. Ако успеят да ни обкръжат… Въпреки че не са чак толкова много. Но ние трябва да излезем вън от града. Значи…
Възбуден глас докладва — колата на Келхъун бе засечена от ажурния мост, водещ към най-високия небостъргач на града. Насочва се към…
Келхъун веднага измени посоката. Досега бе срещнал само една машина. Сега се движише по празната автострада, между сгради с мъртви изцъклени прозорци, които втренчено наблюдаваха беглеца.
Сцената напомняше нощен кошмар. Колата на Келхъун се забиваше в пустотата между красиво извиващи се мостове, акведукти, прелези, надлези, детелинови листа на кръстовищата, край основните и второстепенните артерии на града и навсякъде се виждаше пълната неподвижност на празния град. Въздухът свиреше, колелата свистяха и поглъщаха разстоянието, светеше весело слънце и безгрижно плаваха облачета високо в небето. Никакъв признак на опасност не се забелязваше. Само чуващите се по радиото гласове. Бяха го видели на завоя на… после там и там… и само щастливата случайност го спаси от чакащата го засада, като зави на другата страна…
Вляво забеляза зелената трева и дървета. По дълъг спусък Келхъун се насочи към един от малките паркове.
Но едва се показа над каменния парапет и покривът на колата избухна и се изпари, като само по чудо не получи нараняване. Някой бе уцелил колата с бластер. Като зави наляво и спря в някакви гъсти храсти, Келхъун се изтърколи от купето, като не забрави да издърпа и Мургатройд. Двамата се мушнаха в зелената гъстота на младата гора. Докторът инстинктивно продължаваше да стиска пулверизатора.
Той побягна, а със свободната си ръка заизтръсква капчиците метал от дрехите и кожата си. Изгорените места боляха адски. Но този, който бе стрелял, реши, че е уцелил Келхъун, още повече, че след попадението кората се блъсна в гъстия храсталак. Човекът първа доложи за успеха си и после се отправи да погледне трупа на жертвата. Появиха се първите машини. Докторът трябваше колкото се може по-далеч да се изтегли от това място.
Чу се шумът на идващите коли. Те ще стрелят по всяка единична машина! Спирачките заскърцаха, разнесоха се гласове. Келхъун не си губеше напразно времето и беше вече накрая на парка. Видя пред себе си път, а зад него ниска каменна стена, която веднага позна. Служебните магистрали частично се закриваха от подобни стени. По една от тези магистрали той бе проникнал в града. Побърза да се прехвърли през стената. Мургатройд не закъсня да го последва.
Оградата се оказа от тази страна доста висока и Келхъун при приземяването едва не падна. И веднага чу характерния шум на гуми — през мястото, където бе минал преди миг профучаха две коли.
Тръгна и започна да куца от болката. През желязна врата проникна в най-близкия вход на зданието. Изгарянията по кожата просто го пареха, а удареният крак започна да изтръпва. Заизкачва се по стълбите. Мургатройд подскачаше след него. Като се изкачи достатъчно високо, погледна навън. Колата му стоеше на границата на пътя и парка и около нея сновяха преследвачите. Очевидно те предполагаха, че той е някъде там, сред храстите и се разпръснаха във верига. Енергичен човек изричаше заповеди.
Двадесетимата бандити започнаха да прочесват парка. А остен това пристигна и подкрепление. И веригата с изстрели от бластерите безмилостно изгаряше храстите по пътя си.
Келхъун мълчаливо наблюдаваше. И изведнъж премина ужастна мисъл. Преди два дни той бе споменал за мощен стълб дим. Щом бегълците видят дима, те ще тръгнат на помощ, а той нямаше никакво желание да ги вика. Но те спокойно могат да изтълкуват вдигналия си дим именно като сигнала!
— По дяволите! — мрачно сподели с Мургатройд. — В края на краищата всяка поредица благоприятни случайности си има граница. Нужно е да се почне нова последователност на събития. И така, започваме отначало! Нова политика!
Той огледа помещението и направи необходимите приготовления. После се върна при прозореца и го отвори.
Започна да стреля с бластера. Растоянието бе голямо, но при минимално разширяване на лъча, той успя да порази достатъчно бандити, преди те да се устемят като тълпа към зданието. Прикриваха се с плътен заслон бластерен огън. Фасадата задимя. Изсипаха се стъкла на ситни парчета.
— Сега — каза Келхъун, — ние трябва да превърнем преимуществото им в жива сила и огнева мощ в неблагоприятно обстоятелство.
Те са много и затова няма особено да се страхуват. На работа!
Като видя четирите коли с въоръжените бежанци, Келхъун изкочи на пътя и размаха високо празните си ръце. Не му се искаше своите да го застрелят по грешка. Обкръжиха го измършавяли, но оздравяли хора. Той побърза да каже на Ким: