Буквално след няколко минути тормалът помириса плод с такъв разкошен вид, че неволно привличаше погледа, но не пожела да го докосне и побягна нататък. Келхъун запомни и това растение. Тези животинки се отглеждаха в щаб-квартирата на Медслужбата заради някои техни много ценни свойства. Стомахът им бе чувствителен и обмяната на веществата бе подобна на човешката, ако ядеше някаква храна, то с 99% сигурност, тя ставаше и за човек. И разбира се обратното — не биваше да се докосва онова, което зверчето отхвърляше. Но друга бе истинската ценност на тормалите!
Спряха се за нощуване. Келхъун запали огън от някакво растение, което приличаше на кактус, като го поля с горящо масло. Около растението издигна сбита пръст като стена и се получи нещо прилично на нагревателен елемент на електрическа печка. Излъчваната светлина бе достатъчно силна дори за четене и докторът дори разтвори една книга, но бързо се умори и започна да се прозява.
Разбира се, в Медслужбата не биха постигнали много, ако не умееха да прогнозират поведението на хората. Как иначе ще провериш истинността на пациентите или местните власти? Но днес бе изминал пеш доста голямо растояние. Трябваше да си почине. Погледна зверчето, което седеше в същата поза като него и внимателно се вглеждаше в собственото подобие на книга — голям плосък лист.
— Мургатройд — каза Келхъун, — Сигурен съм, че всеки шум от мрака ще изтълкуваш като признак на нежелателен субективен опит или казано с други думи, като опасност. Затова, чуеш ли някой да се приближава към нас, дай ми знак. Благодаря ти предварително.
— Чхи! — отвърна кратко тормалът.
Докторът се напъха в спалния чувал и веднага заспа.
На другия ден, в разгара на утрото, те достигнаха очертанията на някаква нива, засята с царевица. Полето бе добре обработено, явно семената за посев бяха докарани от заселниците и бяха за заселниците. Докторът реши да разгледа нивата и по нея да определи, кога са се появили тук фермерите. И съвсем неочаквано се оказа пред труп на човек.
След първата възбуда, Келхъун се зае да оглежда умрелия — или загинал? — без излишни преживявания, от чисто медицинска гледна точка. Какво се бе случило с този човек? Съдейки по вида му, бе умрял от глад. Изтощението му се забелязваше от пръв поглед. Но той едва ли е бил фермер. Въпреки че до града бе далеко, той бе типичен гражданин, доста заможен, ако се съди по дрехите и няколкото украшения. Впрочем, в сегашната епоха скъпоценностите подсказваха повече вида на дейност на притежателя им, отколкото на нивото на състоятелност. По джобовете му имаше пари, документи и няколко фотографии, а също и различни дреболии, така присъщи за този вид хора. Това беше типичен държавен служител и нямаше никакви причини да умира от глад.
Още повече до това поле покрито със зряла царевица. Стъблата на растенията се извисяваха нагоре далеч над човешкия бой. А до трупа се намираха няколко изгризани кочана. Един от тях не беше довършен до край. И ако този човек не можеше да смила тази храна, стомахът му би се подул. Но той бе напълно нормален. Така, той бе ял сурова царевица, организмът му бе поел храната и въпреки това човекът бе умрял от глад.
— Келхъун се намръщи.
— Мургатройд — обърна се към зверчето, — какъв вкус има този кочан?
Наведе едно стебло, откъсна великолепния мамул и го очисти от листата. Меките жълти зърна апетитно замирисаха. Тормалът с наслаждение започна да ги гризе.
— Следователно, той не е умрял от царевицата — мрачно изрече докторът. — И не от изтощение. Това противоречи на фактите. Той е бил длъжен да умре, с 90% сигурност, от глад.
Нужно бе да почака. Мургатройд се справи с последните зърна и коремчето му забележимо се опна. Келхъун му подаде втори кочан и зверчето с не по-малко апетит погълна и допълнителното.
— Доколкото знам от писаната и неписаната история на Медслужбата, никой още не е успял да отрови тормал — говореше си сам докторът. — Системата за хранене веднага вдига тревога, щом усети нещо вредно. Ако царевицата не беше годна за храна, ти вече би започвал да повръщаш.
Но Мургатройд лапаше с апетит и като си напълни стомахчето до край с явно съжаление блъсна настарана остатъка, на който се виждаха още доста ярко-жълти примамливи зърна. После си избърса мустачките отляво, очисти езика си и се прехвърли на мустаците от дясно и като свърши тази важна дейност, каза със задоволство: