Келхъун въздъхна и вдигна бинокъла си.
Това бе единственият град на Марис-3, столица на колонията от планетата Детра, където бе така пренаселено. Още от начало бе планирано население от сто хиляди души. Тук щеше да бъде ядрото на прекрасна цивилизация, която впоследствие би се вляла в съобществото на обитаемите светове.
Разбира се, бинокълът не можеше и да се сравнява с електронния телескоп, но и това което се виждаше през окулярите му, бе напълно достатъчно. Градът бе съвсем цял и идеално празен. Той не изглеждаше мъртъв, а като замразен. Пред погледа се точеше една автострада, но на нея не се виждаше и едно движещо се петънце. Пътят и небето над града бяха пусти.
Докторът стисна устни и се прехвърли на местността около града. Квадратните и правоъгълни полета бяха добре обработени. Отначало почвата е била очиствана от мощни булдозери, с които са се премахвали всичси местни семена, корени и дори микроорганизми. После са били разпиляни във вид на аерозол земни почвени бактерии, азотосвързващи и съдържащи фосфор, които живеят в симбиоза със земните растения. Но преди това са извършили серия от контролни опити, да си изяснят, как тези бактерии ще живеят в условията на местното бактериално обкръжение. И едва тогава са започнали да сеят.
Познатата гледка на люлеещи се житни поля, притежаваше зеленоватия отенък, който с нищо друго не може да се обърка. Прадедите на тези растения някога са процъфтявали на Земята и сега следваха нейните деца по цялата Галактика.
— По нивите може да се съди за хората — каза докторът. — Ето, на тези които са отпред, няколко седмици не е стъпвал човешки крак. Полетата са добре обработени, браздите са прекарани равни и прави, видът на растенията е прекрасен, но има признаци на изоставяне. С тези ниви никой не се занимава.
Животинчето разглеждайки с умен поглед разгърналото се поле, размишляваше над произнесените думи.
— Накратко казано — заключи Келхъун, — ние се набъркахме в някаква история. Населението е практически нула. Иначе със съвременните машини дори един човек би обработвал огромна площ. Тук по най-решителан начин са променили плановете си. Няма на какво да се надяваме. Без връзка в щаба няма начин дда се върнем. От нашата помощ те нямат никаква нужда, въпреки че Медицинската Служба е получила питане от инспекцията на колониите. Или някой изведнъж е изменил намеренията, или решетката за кацане се командува от други хора.
На това място Мургатройд произнесе дълбокомислено:
— Чхи!
— На онзи нещастник, който погребах, помощ би му потрябвала непременно. Възможно, населението да се е разделило на две групи. Едната помощ не търси — и тя ни затръска така яростно на орбитата. На втората… помощ им е нужна. Следователно, има противоречие, сблъсък от определен род…
Той намръщи вежди и се вгледа в хоризонта. А животинчето, съвсем по човешки, изправено на два крака, с лапа на очите против слънчевата светлина, гледаше на другата посока. Нищо особено не се забелязваше.
— Нека направим следното предположение, Мургатройд — измърмори докторът. — Мъртвеца, хората в космодрума, молбата за инспекция. Каква е връзката между тях?
Животинчето бе вперило очи в храстите на педесетина фута отляво. Докторът тръгна надолу по склона, а Мургатройд в позата на увлечен наблюдател не помръдна. Гърбът на крачещия човек бе обърнат към храстите.
Нещо басово и мелодично зазвуча, като дебела натегната струна. Блъскането в гърба застави Келхъун да се спъне и да падне. На земята замря неподвижно. От него стърчеше дебела стрела.
Мургатройд подскочи и се хвърли надолу, към човека и възбудено започна да подскача около стопанина си. Предните лапки комично се вцепиха в жест на отчаяние. Той се опита да дръпне Келхъун за ръката, но не успя да го помръдне.
Из храсталака се появи младо момиче. Тя бе много слаба, направо измъчена, макар дрехите и да подсказваха за състоятелност и принадлежност към гражданите. В ръцете си държеше някакво примитивно оръжие. Като дойде до доктора, тя се наведе и задърпа стрелата.
Тогава докторът се съживи и дръпна момичето за ръката. Тя неочаквано леко — впрочем не чак толкова неочаквано, ако се има предвид измъчения и вид, — се изтърколи на земята. Опита се да се съпротивлява, но силата и изненадата бяха на страната на Келхъун. Девойката изведнъж задиша често и тежко и прекрати съпротивата.
Мургатройд възбудено танцуваше край борците.
Докторът бързо скочи на крака. Момичето лежеше в краката му и се задъхваше.
— Честна дума — с професионален тон произнесе докторът. — Като лекар мога да кажа, че най-добре е да лежите в леглото и да не скитате из храстите, откъдето да стреляте по непознати. При това от такова нещо. Отдавна ли боледувате? Сега ще ви прегледам. Ние с Мургатройд отдавна се надявахме да срещнем някой от вас, местните жители. Но единственият когото видяхме, нищо вече не можеше да ни разкаже.