- Но това е магазин за килими! - възкликна той. - И какво означава „оглу" ?
- Често срещано окончание за турските фамилии - отговори Tec. - Означава „син на" или „потомък на".
И се запъти към магазина.
54
Както бе предположила, продавачът на килими действително се оказа потомък на продавач на платове. В отчаянието си тя бе подходила към него по-искрено, отколкото към старейшината суфи - каза му, че е попаднала на стари библейски ръкописи и се опитва да научи повече за произхода им. След известно колебание дори му ги показа. За съжаление, и той не можа да ѝ помогне кой знае колко.
Не че се опитваше да избегне отговорите. Просто наистина нямаше представа за какво му говори Tec, макар че беше напълно откровен за семейната си история и факта, че е практикуващ суфи.
Но това не я разколеба. Вече беше сигурна, че са напипали следата.
Стана ясно, че не е задължително да търсят шивашка работилница. Това беше просто фамилно име, което би могло да се носи от човек с всякаква професия. И в този смисъл продавачът на килими й оказа неоценима помощ. Направи ѝ списък на всички хора с фамилията Казазоглу, за които се сещаше, както и къде работеха. Оказа се, че са над дузина и с всякакви професии - от продавачи на килими до грънчари. Имаше дори и един стоматолог. Написа ѝ също и други възможни връзки - хора, чиито имена произлизаха от останалите думи за продавач на платове и манифактурист в турския език.
Двамата американци благодариха на услужливия килимар и го оставиха най-сетне да си затвори магазина.
- Не можем да си тръгнем сега! - възкликна Tec, изпълнена с нов ентусиазъм. - Хайде, само още един ден! Излъжи ги, че имаш следа към иранеца. А после все ще измислиш нещо.
Той потри умореното си лице и я изгледа. Ентусиазмът ѝ определено беше заразителен. И на фона на всичко, преживяно през последните няколко дена, той знаеше, че вече се е предал.
Райли се обади на Апаро и му предостави неясна версия, която да предаде на шефа им. А рано на следващата сутрин двамата с Tec се отправиха на обиколка по магазините и работилниците, които килимарят им беше записал.
Хората, които ги посрещаха, бяха невероятно сърдечни и мили. С всяка следваща среща за Tec ставаше все по-лесно да бъде открита с тях и да им показва двата кодекса. Но всичко се оказа напразно. Никой не беше чувал за сандъци с древни книги.
Завършиха деня с последното име от списъка. Оказа се грънчарска работилница, предлагаща изумително разнообразие от многоцветни и красиво изрисувани чинии, вази и гърнета. Собственикът му беше поредният червендалест и добродушен мъж в средата на четиридесетте. Поговориха с него десетина минути, тъй като магазинът беше празен - с изключение на младата му дъщеря и съсухрена стара жена, която той представи като своя майка.
Макар че и тя не можа да помогне, старицата прояви изключително голям интерес към рядката книга, която Tec им показа. Провлачи бавно крака към американката и пое внимателно древния сборник. Разгърна го, огледа подробно първата страница, а след това разгърна и още няколко.
- Красива книга - изрече с благоговение старицата, докато оглеждаше съдържанието ѝ. - Колко стара е според вас?
- На около две хиляди години - отговори Tec.
Очите на жената се ококориха от изненада. После кимна бавно, като че ли на себе си, затвори внимателно кодекса, потупа лекичко крехките му кожени корици и отбеляза:
- Това сигурно струва много пари?
- Предполагам - сви рамене Tec. - Изобщо не съм се замисляла по този въпрос.
Което обаче изненада не на шега старицата.
- Но нали затова търсите онези книги? Надявате се да ги продадете?
- О, нищо подобно!
- Тогава защо?
- Не съм много сигурна - отговори откровено Tec. - Това евангелие, както и всички останали, които би трябвало да са в този куп, са част от нашата история. Те трябва да бъдат проучени, преведени, датирани. А после съдържанието им трябва да бъде разкрито пред всички онези, които държат да научат повече за случилото се в Светите земи.
- Ех, значи тогава ще ги продадете на някой музей! - отбеляза старицата със странни, дяволити пламъчета в очите.
- Може би - усмихна се накриво Tec. - Но не такава е целта ми. Всички тези книги... - Замълча и се замисли. - Не можете да си представите колко хора загинаха, докато ги издирвахме! Най-малкото, което мога да сторя за тях, е да направя всичко възможно болката и страданията им да не са били напразни! Защото тези книги са и тяхно наследство, не само наше!
Старицата наклони глава и въздъхна.
- Е, съжалявам, че не можахме да ви помогнем - рече тя.