- Няма проблеми. Все пак ви благодаря за отделеното време!
След като вече нямаше за какво да си говорят, Райли и Tec се измъкнаха деликатно от неизбежното насочване на разговора към красивите глинени съдове и техните цени, и оставиха трите поколения от фамилията Казазоглу да затворят своя магазин.
Хотелът им беше на десетина минути път пеша. Не беше нищо особено - по-скоро функционален, отколкото луксозен. Но те не бяха на меден месец и сега не им трябваше повече - топлият душ и чистото легло бяха единственото, за което си мечтаеха след дългия ден - поредния от цяла верига дълги дни и още по-дълги нощи напоследък.
Tec седеше унила на леглото. Изглежда, времето ѝ тук приключи. На следващия ден трябваше да си тръгнат с празни ръце. Въздъхна. Целунаха се и поседяха за малко прегърнати в мрака на хотелската си стая, след което Райли извади телефона си и набра мобилния на Ник Апаро.
Tec се насочи към прозореца на стаята, който гледаше към главната улица. Градът постепенно заспиваше и всичко наоколо беше пусто. Вляво от входа на хотела се виждаше една самотна улична лампа. Прииска ѝ се да излезе и да се поразходи, но си спомни, че навън е иранецът.
Да, Райли беше прав.
Тя не можеше да остане тук сама. Трябваше да бъде разумна. А при положение че в Щатите я чакаха майка ѝ и дъщеря и, тя не можеше да действа по друг начин, освен разумно.
Обърна се за миг към Райли, а после отново плъзна поглед навън. И забеляза самотна фигура, застанала в началото на уличката.
Tec се вцепени.
Силуетът ѝ се стори странно познат.
Младо момиче. Но не кое да е, а момичето от грънчарската работилница.
Не помръдваше. Седеше там и гледаше към хотела. Tec имаше чувството, че момичето гледа право към нея. Погледите им се срещнаха. По гърба ѝ пролазиха тръпки. Като че ли същото изпита и момичето, защото се обърна и бързо изчезна в уличката.
Tec се втурна към вратата, като се разкрещя на Райли:
- Момичето от последния магазин! Навън е! Наблюдава ни!
Изстреля се от хотела и се втурна в уличката, следвана плътно от Райли. Но от момичето нямаше и следа. Tec продължи напред, докато не стигна до кръстовище с друга тясна уличка. Огледа се. Пълно мъртвило.
- Къде изчезна, за Бога? Не може да се е покрила толкова бързо!
- Сигурна ли си, че беше тя? - попита скептично Райли.
- Разбира се! Гледаше право към мен, Шон! Сигурно ни е проследила. Но защо, за Бога? - А после внезапно извика: - По дяволите! Евангелията! Бяха в раницата ми!
Обърна се към хотела, но Райли я задържа и ѝ показа раницата, метната през рамото му.
- Успокой се! Всичко е тук!
Тази раница бе единственото, което бяха взели със себе си в Кония. Освен двата кодекса, в нея се намираше и пистолетът на Райли. Tec въздъхна облекчено.
- Дали пък не търсят тях, а? Дали не се опитват да ги откраднат?
- Може би - отговори Райли и се огледа. - Магазинът им е натам. Може би и момичето е тръгнало в същата посока.
- Хайде, да вървим!
- Защо?
- Искам да знам какво, по дяволите, правеше пред хотела!
55
Лабиринтът от тесни улички в стария град беше трудно проходим през деня, а какво остава под мъжделивата светлина на редките улични лампи. А когато все пак откриха магазина, той се оказа тъмен и здраво залостен.
Tec се запъти към алуминиевите капаци и започна да барабани като побесняла по тях.
- Хей! Отворете! Знам, че сте там!
Райли я дръпна настрани и изсъска:
- Ще събудиш целия квартал!
- Не ми пука! - изтръгна се от ръцете му тя. - Не е зле съседите им да научат с какви мошеничества се занимават! - И отново забарабани по капаците, крещейки: - Не си тръгвам, докато не отворите! Чувате ли?!
Райли тъкмо се канеше пак да се намеси, когато зад дървените кепенци на прозорчето отгоре светна лампа и малко след това се показа собственикът.
- Какво правите тук по това време? Какво искате?
- Да говоря с дъщеря ви!
- И защо?
- Кажете ѝ, че съм тук! - отсече Tec. - Тя ще се сети.
- Вижте какво, не знам кои сте и защо...
- Прибирай се, аз ще ги посрещна! - прекъсна го глас на турски, идващ от страничната уличка до магазина. От сенките излезе старицата, погледна строго сина си и го накара да се прибере.
Старата жена се обърна към Tec и я изгледа, без да каже и думица. Напрежението по лицето ѝ беше очевидно. А когато се отдръпна, зад нея се показа младото момиче.
- Какво правеше тя пред нашия хотел? - настръхна Tec.
- Говори по-тихо! - отвърна старицата. Изстреля някакво изречение на турски и момичето изчезна.