Точно в този момент стрелата се заби в рамото му.
Удари го отзад, със силен, разтърсващ удар.
Конрад протътри крака напред, задвижен от инерцията на удара, а после бавно се завъртя.
Касим беше слязъл от коня си. Стоеше на десетина метра до него с арбалет в ръка. Хвърли го и изтегли ятагана си.
Конрад веднага разбра, че раната му е сериозна. Стрелата го беше уцелила в дясното рамо, в силната му ръка. Всъщност, в единствената способна ръка. Онази, която му бе необходима, за да размахва меча. Стрелата се бе забила в ключицата му, отприщвайки порой от болка и при най-дребното движение.
Болка, която той трябваше да игнорира, ако смяташе да се защитава.
Касим продължаваше напред, без да спира, приковал очи в Конрад. После крачките му се ускориха и той се хвърли върху рицаря.
Конрад се дръпна встрани, като отмести тялото си от пътя на вражеския ятаган и блокира удара. Последва звън на метал о метал. Ударът отекна през цялото тяло на Конрад и рамото му пламна от болка.
Усети, че коленете му започват да се подгъват, но не можеше да им позволи точно сега да го предадат.
Касим се завъртя и отново замахна - острието му направи пълно завъртане, преди да се сблъска отново с ятагана на Конрад.
Едва третият удар успя да изтръгне ятагана от ръката на Конрад. Пръстите му вече не бяха в състояние да се противопоставят на агонията в рамото му.
Касим се закова на място, дишайки тежко. Погледът му се насочи към кинжала, привързан към сакатата ръка на Конрад, и усмивката му се превърна в подигравателен смях.
- Не знам дали да те убия, или да отсека и другата ти ръка. А може би и краката ти. И да те оставя да живееш като жалък сакат червей. Може да осакатя и нея.
Ставаше му все по-трудно да диша. В устата си усети вкуса на кръвта. И тогава осъзна истината - стрелата не бе пронизала единствено рамото му. Беше достигнала и до белия му дроб.
И разбра, че това е краят.
Касим вдигна ятагана си като палач и го задържа във въздуха.
- Какво пък! По-добре да го направя сега, преди да ме лишиш от удоволствието...
В същия миг лицето му се вкамени, когато стрелата се заби в гърба му и излезе през гърдите му. Огромна стрела.
Сведе очи към окървавения й връх, който се подаваше между ребрата му, и по лицето му се изписа изумление. Обърна се бавно. Конрад проследи погледа му.
Майсун стоеше до коня на брат си.
С арбалет в ръка. И болка, изписана ясно по лицето ѝ.
А до нея беше жената заложница. И стискаше сноп стрели.
Касим направи крачка към жените, обаче рицарят не възнамеряваше да му позволява подобен ход. Изправи се тежко на крака и използвайки инерцията на тялото си, заби кинжала си в гърба му. Двамата мъже се строполиха на земята в кърваво, прашно кълбо.
Турчинът потрепери и изгъгна нещо. Очите му се разшириха и се приковаха върху рицаря с безумна ярост. Потръпна за последен път и тялото му се отпусна безжизнено.
Конрад отпусна глава върху твърдата земя. Вторачи се в небето. А после усети Майсун. Тя пое главата му в скута си, прокара пръсти през косата му и през сълзи прошепна:
- Не ме напускай, моля те!
- Никога! - отговори той.
Но знаеше, че я лъже. Кръвта в устата му вече беше започнала да блика като фонтан. Дишането му стана още по-накъсано.
- Пази ги! - прошепна той. - Намери начин! Спаси ги! Може би някой ден някой друг ще стори онова, което ние не успяхме!
- Ще ги пазя! Обещавам! Непременно ще ги пазя!
57
- Погребали го там, в църквата. А после Майсун пристигнала в Кония и се заселила тук - продължи старицата. - Станала член на една суфитска ложа. През следващите месеци се връщала многократно в онази пещера - сама, само с един допълнителен кон. Докарала книгите. Скрила ги и на никого не казала за тях. А после, години по-късно, срещнала един човек.
- Производител и търговец на платове - предположи Tec, която следеше като хипнотизирана всяка дума на старицата.