- Да. Той бил член на същата ложа. Майсун му се доверила. Казала му тайната си. Двамата се оженили и започнали нов живот заедно тук, в Кония. - По лицето на старата жена се разля тъжна усмивка. - Това са моите предци.
- Значи стенописът, онези редове от поемата... са допълнени по-късно? - не се стърпя Tec.
- Да - кимна жената. - По-късно тя се върнала и заръчала да ги изпишат в църквата, където Конрад бил погребан.
- Но вие откъде знаете всичко това? - не се стърпя и се намеси Райли.
Старицата се изправи с мъка на крака и се запъти към старо писалище. Поразрови се из него и намери ключе, с което отвори едно от чекмеджетата му. Оттам извади няколко ръкописни страници, пожълтели от времето. Tec не бе в състояние да ги разчете, тъй като бяха изписани със ситни арабски букви - азбуката, използвана в Турция преди 1928 година.
- Тук се разказва цялата история - поясни домакинята им. - Всичко, което Конрад е споделил с Майсун. Документът се предава в рода ни от поколение на поколение. Така е вече седемстотин години.
- И през всичкото това време книгите са останали скрити? - не можеше да повярва Tec.
- Майсун обещала на Конрад да ги пази, както и да се опита да ги сподели със света. Но по онова време нямало начин да го направи. Между Изтока и Запада зеела огромна пропаст. А по нашите земи селджукските турци вече били на път да отстъпят владенията си на османците и техните орди „войници на вярата". Османците пък страдали от манията да създадат империя на исляма. А последното нещо, което Майсун искала, било тези текстове да бъдат използвани като оръжие за дискредитиране на християнската вяра.
Tec и Райли се спогледаха. Думите на старицата им напомниха за вчерашния им разговор. Жената долови насоката на мислите им и се усмихна тъжно. После продължи:
- Не знаела също и към коя от силите на Запада да се обърне. Тамплиерите вече ги нямало. Църквата била в апогея си. Никой, дори и крал, не би посмял да застраши могъществото ѝ.
- Значи книгите са останали скрити... тук?
- Точно така - кимна старицата. - Скрити на сигурно място. Очакващи своя ден.
Сърцето на Tec се сви. Повтори въпроса си.
- Точно тук ли?
Старицата кимна.
- Може ли да ги видим?
Първоначално жената не отговори. После стана от дивана, насочи се отново към писалището и взе оттам някакви ключове. И ги подкани:
- Хайде, елате!
Излязоха от дневната и тръгнаха през тъмен, тесен коридор. В единия му край беше кухнята, от която като че ли се влизаше в друга стая. Таванът на коридора беше по-нисък, отколкото този на дневната, и от едната му страна бяха подредени шкафове. На отсрещната стена висеше красив килим. Старицата отвори един от шкафовете, извади от него фенерче, а после отиде до килима и го бутна настрани. В стената зад него и почти невидима в тъмнината се виеше тясна стълба, не по-широка от човешки ръст.
Старата жена влезе в нишата и заслиза внимателно по високите, виещи се надолу стъпала. Tec и Райли я последваха. Стъпалата извиваха два пъти, след което завършваха с тесен тунел с груби, неравни стени. Мястото приличаше на подземния град, в който бяха попаднали наскоро, и Tec се зачуди дали не е бил изработен по същия метод.
Старицата ги поведе покрай поредица дървени врати, подредени от едната страна на тунела, и след тридесетина метра стигна до последната, разположена точно срещу тях. Отключи я и ги покани.
Намираха се в малка стая. По-скоро вграден гардероб. Беше с нисък таван, без прозорци и подобно на камерите в подземния град, не допускаше нито горещината, нито влагата. Стените ѝ бяха покрити с рафтове. Рафтовете на свой ред бяха покрити с книги.
Стари книги. Малки, подвързани с кожа, древни кодекси. Най-старите книги на планетата - евангелия на две хиляди години, от най-ранните дни на Църквата. Десетки текстове.
Tec не можеше да повярва на очите си.
Едва успя да отрони:
- Може ли?
Старицата я подкани с очи.
Tec протегна ръка и взе една от книгите. Беше доста сходна на онези, които бе открила в гроба на Конрад. Същият тип кожена подвързия, същата сгъвка на задната корица, същата кожена връзка около нея. И изглеждаше в същото добро състояние. Поколеба се, но после отвори внимателно корицата и надникна. Беше на същия език - койне гръцки.
Преведе заглавната страница: „Евангелие на Ева". Никога не беше чувала за нещо подобно.
Старицата я изгледа усмихнато и отбеляза:
- И на мен ми направи впечатление някога. Обаче не е онази Ева, за която си мислите.
Tec я изгледа изненадано.
- Вие сте чели книгите?
- Не всички. Понаучих малко коптски и старогръцки и успях да разбера някои от нещата, които пише в тях.