- Какво е това? - не повярва на очите си иранецът.
- Музеят на каретите - отговори задъхано Райли. - Хайде, тръгвай!
6
Музеят на каретите, най-новото допълнение към атракциона на Ватикана, представляваше обширна подземна галерия, чийто край не се виждаше - обстоятелство, което идеално го устройваше. Когато влязоха в първата зала, Райли забави крачка, за да си припомни изхода, който би могъл да ги спаси. Пространството около него беше пълно с пищни експонати: от луксозните столове до каретите от XIX век в злато, кадифе и дамаска - зашеметяваща колекция от двадесет и четири каратови произведения на изкуството.
Неговият съучастник се огледа, видимо притеснен.
- Защо слязохме тук? Това е задънена улица, капан.
В този миг зад тях се разнесе невъобразим шум. В залата влетяха група карабинери и швейцарски гвардейци, разбутвайки слисаните туристи. Едно от ченгетата ги забеляза и се развика, че ще стреля.
- Следвай ме! - промърмори през стиснати зъби агентът и продължи напред. Минаха покрай бяла рикша с три колела и папския кръст върху спуснатите завеси и се насочиха към далечния край на музея, където бяха разположени по-съвременни папамобили. Подминаха един мерцедес 600, един линкълн „Континентал" кабриолет и крайслер „Империал".
- Можеш ли да запалиш някоя от тези коли?
- Надявам се, че няма да се наложи - отговори Райли, когато най-сетне забеляза онова, което търсеше - вратата, разположена точно до една спусната щора и боядисана така, че да се слива със стената.
В момента, когато я приближиха, тя се отвори и оттам се показаха двама техници по поддръжката в бели гащеризони, изненадани от суматохата, която бе настъпила в музея. Райли ги избута настрани и хвана вратата в мига, преди да се затвори. Зад него проехтяха гневни викове, но той набута Шарафи пред себе си и тръгна след него през тунела, който бе широк толкова, колкото да мине кола. После хукна напред и го подмина, като от време на време се обръщаше, за да се увери, че професорът го следва - което за огромно облекчение на агента той успяваше да прави. Тунелът ги отведе до обширен гараж, където трима механици работеха по настоящите папамобили - мерцедеси от различни модели. Друга рампа извеждаше от гаража в посока, противоположна на онази, от която бяха дошли.
Може би навън.
Райли прецени ситуацията и сви наляво към мерцедеса с бронираните стъкла, върху който работеха механиците. Беше обърнат с гръб към рампата, но включеният двигател и вдигнатият капак го превръщаха в най-логичния му избор. Уплашените механици се опитаха да препречат пътя им, но нивата на адреналина на Райли вече бяха скочили твърде високо, а и времето не беше на негова страна. Изви ръката на първия механик и го захвърли към неговия колега, запращайки и двамата върху купчина гуми. Третият обаче сграбчи голям гаечен ключ и пристъпи заплашително към тях.
- Влизай! - изкрещя Райли на Шарафи, затвори капака на колата и се настани на шофьорското място.
Забеляза, че Шарафи влиза откъм задната част на папа-мобила и за миг го изгуби в огромната стъклена кутия. А след това и механика, който се насочи към него. Поколеба се дали да не помогне на професора, но замръзна от удивление, когато видя как иранецът се справи с механика - с хирургически точни и ефективни ритници в коляното и лицето.
Бехруз Шарафи се настани до него, задъхан, но с невъзмутима физиономия, стиснал здраво до гърдите си тежката книга, и му кимна към вратата на рампата, която бавно се спускаше надолу. Един от механиците бе дошъл на себе си и сега стоеше до стената, поставил ръка върху бутона за управление на вратата. По лицето му играеше самодоволна усмивка.
- Дръж се! - изрева Райли, включи рязко на задна и скочи върху газта.
Четиритонното возило се тласна рязко назад и гумите му изсвистяха върху покрития с изкуствени плочки под. Райли насочи папамобила през тунела, а оттам - към късата рампа. Успя да се провре под спускащата се врата точно навреме - металът задра бронираното стъкло на покрива, но не успя да го спука. И след части от секундата вече бяха навън, в противоположния край на вътрешния двор, който двамата с Шарафи бяха пресекли само преди минути.
Пътят бе тесен и пълен с паркирани коли, подредени покрай дългата фасада на Апостолическата библиотека.
- Добре се справи с механика - отбеляза агентът, като хвърли кос поглед на професора.
- Откакто съм се родил, родината ми е постоянно в някаква война - сви рамене иранецът. - Та и аз бях длъжен да отбия редовна военна служба. - Огледа се и попита: - Имаш ли представа къде сме?