Tec имаше чувството, че ѝ се завива свят. Информацията беше толкова много и толкова неочаквана.
- А след това са изпратили евангелията обратно в Константинопол? - попита тя.
- Разбира се. Там книгите са били в безопасност векове наред. А Светите земи били военна зона. Пазителите държали да бъдат сигурни, че евангелията са на сигурно място.
- Но не и дневникът на Исус, нали?
- Той останал при тамплиерите в Акра. Именно той бил източникът на тяхната сила, затова го държали под око. Което било огромна грешка, разбира се. Но не забравяйте, че той бил фалшификат. От гледна точка на Пазителите стойността му била единствено стратегическа, а не историческа.
Tec вече се опитваше да сглоби мозайката.
- А през 1203 година армията на папата е пред портите на Константинопол. И Пазителите изпращат сигнал за помощ.
- Точно така. Тамплиерите веднага изпращат няколко от своите хора, които да отнесат книгите на безопасно място. Обаче ги губят. Сто години по-късно Конрад и Майсун отново ги откриват и спасяват.
- А какво е станало с Пазителите? Майсун не се ли е опитала да се свърже с тях?
- Опитала се е, разбира се - отговори старицата. - Но вероятно са били убити от агенти на папата, които са имали за задача да открият съкровището.
- Така Майсун и нейните потомци, тоест вашата фамилия, сте се превърнали в новите Пазители.
Старицата кимна и изрече:
- Хайде, елате! Ще направя още едно джезве кафе.
Тримата се качиха обратно в кухнята, където старицата напълни отново джезвето с вода и го сложи на газовия котлон. В стаята се възцари тягостна тишина.
- Онези убийци... все още ли ви търсят? - обади се домакинята.
Tec кимна.
- Значи трябва да ги преместим. Не бива да остават повече тук. Можете ли да го отнесете на безопасно място?
Tec онемя от изненада. Едва успя да промълви:
- Разбира се!
Раменете на старата жена сякаш се огънаха под тежестта на решението, което беше взела.
- Нямам голям избор, нали така? А може би и не е чак толкова лошо. Трябва да разберете, че онези книги са много по-важни от нас. И винаги са били. Те са товар, предаван от поколение на поколение. - Поклати печално глава. - Никого не съм молила за него. И никога не съм имала избор - така, както не са имали и предците ми. Но сторих онова, което се очакваше от мен, подобно на всичките си предци. Няма съмнение, че и синът ми би сторил същото. Но с каква цел? Какво бихме могли да сторим с тях оттук нататък? Ние сме прости хора, госпожице Чайкин. А това... това нещо долу заслужава сериозно внимание, което би могло да му бъде дадено от хора като вас. Така че вие правите огромна услуга на мен и на моите потомци. Освобождавате ни от огромен товар, след като казвате, че отново има хора, които са готови да убиват заради него. - Хвана ръцете на Tec и я погледна в очите. - Трябва да го отнесете оттук и да сторите с него онова, което считате за най-добро! Ще го направите ли?
- За мен ще бъде чест - обърка се Tec.
- Не се притеснявайте! - намеси се Райли. - Аз ще се погрижа за вашата лична безопасност, докато всичко приключи!
Бръчките по лицето на старицата като че ли се отпуснаха облекчено, но веднага след това веждите ѝ се сключиха въпросително.
- А какво ще направите с него?
- Първо ще бъде фотографирано и каталогизирано - обясни ѝ Tec. - И преведено. Едва след това ще помислим с кого да го споделим и как да го направим, без да предизвикваме брожения.
Тези думи като че ли не убедиха старицата.
- На Ръкописите от Мъртво море все още се гледа с подозрение - изтъкна изненадващо компетентно тя. - Евангелията от Наг Хамади почти не се познават от широката публика. Какво ви кара да смятате, че тези книги ще бъдат приети по-различно?
- Длъжни сме да опитаме! Те са част от нашата еволюция като цивилизация! И ще ни помогнат да се сдобием с просветление. Но всичко трябва да бъде направено бавно и внимателно. И в подходящия момент. Наясно сме, че не всички хора ще бъдат убедени, не всички дори ще се заинтересуват от тях.
Защото за онези, които искат да вярват, които имат нужда да вярват, нищо не би имало значение. Те винаги ще вярват, ако ще и самият Христос да им се яви и да им каже, че са глупаци!
Но за хората с по-отворени умове, които държат сами да вземат решенията си, те... заслужават да разполагат с цялата информация. Дължим им го!
Старицата кимна, очевидно най-сетне постигнала мир в душата си след внезапното си решение. В същия миг от дневната нещо проскърца. Райли и Tec се сковаха. Той вдигна ръка към устата си, за да им даде знак да мълчат.