Пристъпи до вратата на кухнята и се заслуша. Не чу нищо, но ръката му по инерция се насочи към гърба му, за да потърси пистолета. Едва тогава се сети, че той не е в него, а в раницата, която бе оставил в дневната.
Огледа се и до мивката забеляза огромен кухненски нож. Грабна го и изгаси лампата. Стаичката потъна в мрак. Единствената светлина идваше от оранжево-сините пламъци на газовия котлон.
Старицата си пое дълбоко дъх.
Tec видя как Райли се измъква от кухнята и изчезва от погледа ѝ. Задържа дъха си и се заслуша. Еуфорията ѝ от последния половин час се бе изпарила. В следващия миг се разнесоха ядни мъжки ругатни и някой с трясък се стовари на пода.
- Хайде, дами! - изрече иранецът и светна лампата в кухнята. Усмихна се небрежно и ги подкани с пистолета си да излязат. - Заповядайте при нас! Купонът едва сега започва!
58
Райли отвори бавно очи. Главата му се разцепваше от болка. Осъзна, че е на пода в дневната. Ударът бе дошъл от приклада на автомат, който го запрати на земята още преди да успее да види кой го удря.
Но сега ги виждаше. Трима мъже, които не познаваше. А после видя и иранеца, който вкарваше в дневната Tec и старата жена с пистолет, насочен към главите им.
- Сядайте! - заповяда той и със заглушителя на пистолета бутна Tec към дивана.
Двете жени приседнаха на ръба на дивана. Иранецът излая някакви заповеди на хората си на език, който Райли не разбираше, и ги отпрати. Тримата очевидно отиваха да огледат къщата.
Райли плъзна поглед из стаята и забеляза раницата на Tec, в която беше пистолетът му. На около осем крачки от него нищожно разстояние за здрав човек, ала непосилно за човек в неговото положение.
Райли си пое дълбоко въздух и погледна към иранеца. Сякаш усетил погледа му, той сведе очи към него. Не изглеждаше в най-добрата си форма. Лицето му беше доста по-изпито, отколкото си го спомняше. По челото му бяха избили капчици пот. Но най-натрапваща се от всичко бе яростта, която проблясваше в очите му. Агентът реши да си трае. Ситуацията беше твърде напрегната, а той - прекалено слаб, за да я провокира. Предпочете да изчака своя миг и сведе очи към пода, демонстрирайки подчинение.
С изненада установи, че лявата ръка на иранеца е превързана много добре. Превръзката беше изрядна и чиста, макар че на места през нея се просмукваше кръв. Направи бърза преценка на ситуацията и реши, че хората на терориста вероятно са от ПКК - войнстващите кюрдски сепаратисти, които Иран открай време финансираше и въоръжаваше. Те притежаваха достатъчно лекари с огромен опит в лечението на огнестрелни рани.
- И какво става с вас? - обади се внезапно иранецът и разпери театрално ръце. - В един момент се настанявате в хотелската си стая за една приятна любовна нощ, а в следващия се щурате из града като обезумели! Каква ли е причината за това среднощно гостуване?
Из къщата се разнесе вик.
Иранецът се обърна, каза нещо на непознатия си език, а после се обърна към Tec и се усмихна. Миг по-късно на прага се появи един от хората му с преметнат през рамо автомат „Калашников" и с няколко книги в ръце.
Иранецът ги взе, огледа ги, а после се обърна отново към Tec с триумфално изражение.
- Аха, още евангелия значи! - Задържа погледа ѝ за момент, а после зададе въпрос на своя човек. Отговорът му сериозно го впечатли. - Цяла стая с древни кодекси?! - Извърна се към Tec. - Е, както изглежда, упоритостта ти беше щедро възнаградена!
Tec не му отговори.
Иранецът сви рамене, излая още няколко заповеди на човека, донесъл книгите, и излезе от стаята. Мъжът вдигна автомата си и го насочи към тях.
Инстинктите на Райли се събудиха. Изчака мъжът да отмести поглед от него и се втурна към раницата на четири крака.
Мъжът го видя и се разкрещя. Райли забеляза ботушите му, насочващи се към него, и чу писъка на Tec, докато се присягаше към раницата, но не успя да стигне до нея - получи мощен ритник в бъбреците. Претърколи се от болка. Мъжът приклекна над него, засипвайки го с гневни ругатни, но не забравяше да поглежда и към жените.
Накрая Райли се спря до масичката от другата страна на фотьойла. Превиваше се от болка и едва успяваше да си поеме дъх. Надникна изпод притворените си клепачи и забеляза надвесения над него мъж. Човекът очевидно бе крайно неспокоен и уплашен. И стоеше на не повече от половин метър от него.
Райли задържа дъха си за момент и неусетно плъзна ръка под масичката до него. Пръстите му напипаха кухненския нож, който бе избит от ръката му, когато го нападнаха.
Иранецът извика нещо от дълбините на къщата.