Пазачът им се обърна към вратата, за да му отговори.
Със светкавична скорост Райли заби ножа в крака на кюрда. За миг мъжът се вцепени от болка. В следващия миг Райли сграбчи с лявата си ръка дървения приклад на автомата, забивайки десния си лакът в лицето му. От носа му бликна кръв. Автоматът произведе три последователни откоса в пода. Райли натисна още по-силно, за да се увери, че дулото на „АК-47" е насочено далече от двете жени, като същевременно се завъртя и заби другия си лакът в гърдите на пазача. Използва набраната инерция и се опита да изтръгне оръжието от ръцете му, но точно в този момент в стаята влетя вторият от хората на иранеца.
Райли мълниеносно отметна глава и я заби в черепа на омаломощения пазач, а после го изви така, че насочи автомата му директно към неговия колега на прага. Докато онзи се усети какво става, Райли стисна пръстите на кюрда, поставени на спусъка. Последва нов троен откос. Наемникът на прага се залюля и от гърдите му бликна мощен червен гейзер.
- Махайте се оттук! - изкрещя той към двете жени, докато продължаваше да се бори с кюрда. - Бягайте! - И посочи с глава към френските прозорци, отвеждащи към задния двор.
Tec и старицата се втурнаха към прозорците в мига, в който на прага се появи третият кюрд. Иранецът беше плътно зад него.
Агентът изтръгна оръжието от захвата на пазача си и го запрати към новодошлия. Автоматът се завъртя няколко пъти през стаята, обсипа с куршуми дивана, заби се в гърдите на стрелеца и отклони неговите куршуми.
Райли вече се движеше като светкавица. Нямаше нито миг за губене, ако искаше да спечели на Tec и старицата достатъчно време, за да се измъкнат. Не действаше съзнателно. Инстинктите, изковани с годините тренировки и полева работа, взеха превес над разсъдъка му и се разпореждаха с мускулите му. Усети някакво завихряне около себе си, ръката му се сви в юмрук и се заби в бузата на мъжа, с който се бореше. Видя, че краката му правят две огромни крачки, прехвърлят се над дивана и се стрелват към кюрда, запращайки и него, и иранеца обратно към вратата.
Иранецът изкрещя от болка в мига, в който ранената му ръка се удари в пода, но коляното му се издигна и се заби в слабините на агента. Райли се залюля и падна на пода. Със замъглени очи забеляза, че Tec и старицата най-сетне бяха успели да отворят френските прозорци и се измъкваха.
Но иранецът вече бе напипал падналия автомат.
Райли трябваше да спечели на жените още една секунда.
Скочи и сграбчи с две ръце автомата на иранеца, след което го отклони и го удари в стената. Иранецът изсумтя от болка. Райли разполагаше с две здрави ръце, затова измъкна „АК-47" от захвата на иранеца, извъртя го нагоре и заби дървения му приклад в челюстта на противника си. От устата на иранеца бликна кръв и опръска стената зад него, а ранената му ръка се вдигна, за да блокира следващия удар.
За Райли тя бе като червено платно за бик.
Вдигна за пореден път приклада на автомата и замахна с него към ранената ръка на иранеца, забивайки я в стената.
Иранецът изпищя като животно, когато тежкият приклад строши костите и разкъса сухожилията на ръката му. От неописуемата болка краката му се подкосиха и той се свлече на пода. Райли вдигна отново приклада, надявайки се този път да го забие в главата на терориста и веднъж завинаги да сложи край на тази история.
Но точно тогава нещо твърдо го удари в тила и ръцете му се отпуснаха безсилно. Останалото беше неясна плетеница от юмруци, удари с лакти и ритници, които заваляха върху него от всички посоки. А после дойде и последният ритник в лицето му, който сложи край на светлината и го потопи в безпаметен сън.
59
Родос, Гърция
Колесникът на самолета се отлепи от пистата и „Чесната" се издигна в ясното синьо небе. Последните дни бяха изключително напрегнати за Бени Щийл - вече едва издържаше да се върти около машината си на международното летище „Диагорас" на остров Родос, но нямаше друг вариант, тъй като всеки момент очакваше сигнала на Захед. Когато обаждането най-сетне пристигна в малките часове на нощта, пилотът беше дълбоко заспал. След разговора отново заспа за няколко часа, за да поеме сега с първите лъчи на зората.
Пое курс на югозапад, към друг, по-малък остров - Касос, официалното му направление. Той беше в противоположната посока на онази, към която всъщност се беше запътил, но беше най-подходящ за заблуда, тъй като летището там беше малко и без контролна кула. А ако не искаше да събуди нечии подозрения, той беше длъжен да следва стриктно летателните процедури. Откриването на пробойни в процедурите беше станало втора природа за Щийл. Той отлично знаеше какво прави, може би най-добре от всички в този бранш.