Товаренето не отне много време. Двигателите все още работеха, когато кашоните с кодексите бяха натоварени на борда и подредени зад двете задни седалки. След това дойде ред на човешкия товар.
Шон Райли.
Изнесоха го до самолета и го хвърлиха зад една преграда в самия край на машината. Все още в безсъзнание. Но жив. Точно както го искаше иранецът.
Не повече от четири минути след като колесникът бе докоснал земята, „Чесната" отново беше във въздуха. А час и единадесет минути по-късно беше обратно на летище „Диагорас". Но там не прекара повече от двадесет минути. Служителят, който се доближи до самолета, беше същият, с когото Щийл си бе имал работа, когато за първи път се приземи в Родос. Затова не си направи труда да го проверява повторно. Захед изчака формалностите, скрит зад преградата. Бени Щийл попълни всички формуляри, получи разрешение за излитане и пак се издигна.
До иранското въздушно пространство оставаха по-малко от три часа.
60
Райли се събуди рязко. В ноздрите му нахлуваше отвратителна воня, която му напомни за гниещи трупове. Очите му се ококориха, събуждайки и мозъка му.
Само на няколко сантиметра от лицето му беше иранецът. Ръката му кръжеше пред носа на агента, хванала шишенце амоняк, което бе задържала там малко повече от необходимото. Терористът се потеше обилно и очевидно се бореше с болката си, но като че ли се наслаждаваше на неудобството, което причиняваше на врага си. Накрая дръпна шишенцето от носа му и се изправи, с което му даде възможност да го огледа от глава до пети.
- Събуди се, значи. Хубаво. Не исках да изпускаш шоуто.
Райли нямаше представа какво му говори иранецът. Между думите, излизащи от устата му, и техния смисъл, имаше отчетливо забавяне. Но не му се сториха обещаващи. Сети се за Tec и се озърна, но не я видя.
- Не, тя не е тук - рече иранецът, разчел мислите му. - Нямахме време да я търсим. Но съм сигурен, че някой ден пак ще попадна на нея.
- Знаеш ли, идеята не е лоша. Само че тя няма никакви обратни приятели.
Ръката на иранеца полетя и го зашлеви с все сили.
В продължение на няколко секунди Райли не помръдна глава, докато изчака болката да отмине, а после отново вдигна очи към терориста и се усмихна накриво.
- Грешката е моя. Не знаех, че все още го държиш в тайна. Но не се притеснявай! Това ще бъде нашата малка тайна.
Иранецът вдигна отново ръка, но размисли и я отпусна.
- Може пък тя да успее да ме върне в правия път! - подхвърли с презрителна усмивка. - Какво ще кажеш, а?
Силна болка прониза главата на Райли и той реши, че няма смисъл да продължава да дразни похитителя си. Вместо това се фокусира върху обстановката. Установи, че се намира в малък самолет. Не виждаше добре с едното око и осъзна, че то е подуто. Устните му също бяха подути и разцепени. Незнайно защо, но чорапите и обувките му също липсваха.
Беше натикан върху мека седалка в задната част на самолета, зад дървена преграда. Опита се да се раздвижи, но ръцете и краката му се оказаха завързани с някакви бели връзки, които се бяха впили в кожата му и му причиняваха допълнителна болка. Мина му през ума, че вероятно са дръпнати от пердетата на старицата. Не бяха много дебели, но пък бяха здрави. И вероятно са били достатъчно дълги, защото глезените му бяха увити с тях няколко пъти.
Надали би могъл да се освободи сам от тях.
Насочи поглед към малкия илюминатор в стената срещу себе си. От него не се виждаше нищо друго, освен безкрайно синьо небе. Опита се да прецени в коя посока пътуват. Слънцето като че ли идваше откъм предната страна на самолета, леко вдясно от него. И беше много ярко, така, както светеше сутрин. Това като че ли подсказваше, че летят на изток. На изток от Централна Турция.
Представи си картата. Там бяха Сирия, Ирак, Иран. Все гостоприемни места за един агент на ФБР.
Погледна към иранеца и отбеляза:
- Летим на изток.
Иранецът не отговори.
- Какво стана? Да не би визата ти да изтече?
Иранецът се усмихна хитро и отговори:
- Не, но храната ми липсва.
Райли сведе очи към ръката му. Не изглеждаше много добре. Превръзката беше отпусната и кървава.
- Като те гледам, май вече ще имаш нужда от помощ при рязането на пържолите!
Усмивката на иранеца се стопи. Замълча, дишайки тежко, но накрая вдигна здравата си ръка и пак зашлеви шамар на агента. После просъска: