Така иранецът можеше да отвори вратата. Захед му беше казал, че иска Райли да пада от колкото е възможно по-голяма височина, но Щийл беше преценил, че три хиляди и шестстотин метра е най-безопасно за самолета.
При тази височина падането щеше да продължи малко повече от минута. Щийл бе наясно, че от гледна точка на Захед колкото по-дълго, толкова по-добре, но смяташе, че минута е напълно достатъчно. И тя би се сторила цяла вечност на всеки, който виждаше какво го очаква в края на пътуването.
Райли чу промяната във воя на двигателите, усети, че самолетът се накланя рязко надолу и започва да се снишава. Разбра какво предстои.
Тялото му се разтърси от неистов страх, но вместо да го парализира, той повиши рязко адреналина му и го включи на програма оцеляване. Знаеше, че не може да стори кой знае колко, но все пак трябваше да направи нещо.
Огледа се. Полезрението му беше ограничено от преградата вдясно. Виждаше единствено самия край на самолета. Зад иранеца зърна подредени един върху друг кашони и кожената корица на един кодекс, подаваща се от най-горния. Изпадна в тих бяс, че съкровището от Никея е попаднало в ръцете на иранците. Погледът му се плъзна встрани. Забеляза чекмедже със зелен кръст на него, под една от задните седалки. Наборът за първа помощ. Предположи, че там би могъл да намери ножици, с които да среже връзките си. Но между него и кутията беше иранецът, който го наблюдаваше зорко и не пропусна да регистрира стрелкащия му поглед.
Не каза нищо. Само вдигна здравата си ръка и размаха предупредително пръст. Райли го дари с кисела, но спокойна усмивка, което накара Захед да се смръщи.
После Райли се изкиска. Може и да не беше кой знае какво, но беше напълно достатъчно, за да изпълни сърцето на врага му с тревога и страх - което в този момент му беше напълно достатъчно.
Около шест минути след началото на спускането самолетът изравни на три хиляди и шестстотин метра. Бени Щийл огледа показанията на уредите пред себе си. Всичко беше наред.
Беше настъпил моментът агентът на ФБР да заеме позиция за изстрелване.
Стана от мястото си и отиде при Захед.
- От кой край да го хвана? - попита делово.
- Вземи краката.
Щийл сграбчи краката на Райли и сключи ръце около глезените му, за да не му позволи да мърда. Приведе се и го издърпа от пейката на пода.
А след това го повлече към вратата на самолета.
62
Главата на Райли тупна върху килима на пода и той побесня.
Затърчи се бясно, за да се освободи от ръцете на южноафриканеца. Въртеше тялото си наляво и надясно, като редуваше свиване на колене с внезапни ритници, въпреки че глезените му бяха силно притиснати един до друг. Всеки ритник запращаше нова доза болка из тялото му, но той не ѝ обръщаше внимание.
Някъде зад него се появи иранецът. Постави здравата си ръка под врата на Райли и го блокира, но след няколко движения Райли успя все пак да се изтръгне от южноафриканеца и запрати към него мощен двоен ритник.
- Нали щеше да упояваш копелето? - промърмори пилотът, докато се опитваше да хване отново краката му.
- Няма - изсъска иранецът, без да отпуска захвата си. - Искам го напълно буден. Да почувства всяка изминаваща секунда с ясно съзнание.
Думите му разгневиха още повече Райли и той започна да рита още по-ожесточено по посока на пилота. Позицията му беше неизгодна, за да постигне наистина успешен удар, а и южноафриканецът блокираше всеки негов ритник. Тогава Райли реши да удвои усилията си към иранеца. Все пак той беше по-слабият от двамата. Един успех на този фронт би променил хода на събитията.
Замахна силно с глава назад, подобно на риба, бореща се да се освободи от рибарската мрежа. Известно време Захед поддържаше достатъчно разстояние между себе си и агента, без да пуска врата му. Но не за дълго. Райли долови главата му наблизо и отметна своята колкото можеше по-силно и по-рязко. Тилът му се стовари върху лицето на иранеца. Не знаеше къде точно го е ударил, но усети отслабването на захвата му. Започна да се измъква изпод ръката му. Иранецът възстанови изходната си позиция, но тогава Райли го захапа като бясно куче.
Захед изруга от болка и започна да дърпа ръката си, обаче Райли не я пускаше. Зъбите му се забиваха все по-силно и по-силно. За съжаление концентрирането върху него отклони вниманието му от другия мъж, който се приведе и успя да хване здраво глезените на агента. Междувременно Захед освободи лакътя си и го заби в ухото на агента. Зъбите на Райли се отпуснаха и иранецът отново приклещи врата му.