Жертвата им продължи да се гърчи, но сега вече го бяха хванали здраво. Изтеглиха го покрай кашоните с древните кодекси и го хвърлиха на пътеката между предните седалки. Поставиха го диагонално - краката му бяха до предната дясна седалка, а главата му - на сантиметри от вратата на самолета.
- Ще можеш ли да го удържиш? - попита пилотът.
- Ти си гледай работата - изгъгна иранецът, обкрачил противника си. Натисна със здравата си ръка врата му към земята и допълни: - Държа го.
Щийл остана още малко, за да се увери, че Захед наистина владее положението, а после се отдръпна назад.
- Ще се обадя и ще забавя скоростта - съобщи на Захед. - Трябва ми само една минута.
- Върви!
Свърза се с кулата в Никозия, за да ги уведоми, че е на височина едно две нула, и поиска разрешение да забави до сто възела. Молбата му бе одобрена. С вече достатъчно намалена мощност на двигателите самолетът и без това беше започнал да забавя ход. Щийл промени ъгъла на витлата.
Това беше равносилно на смяна от пета на втора скорост при колите. Шумът в кабината се промени от ниско боботене на силен вой.
Щийл проследи падането на скоростомера до желаното ниво.
Закова се на сто възела. Бяха готови.
- Отвори вратата! - провикна се към Захед. - Когато я отвориш напълно, ще дойда да ти помогна.
Не можеше да напусне пулта, докато и двете части на вратата не се отворят напълно - трябваше да бъде в готовност за евентуални усложнения по време на тази необичайна въздушна маневра.
Извърна се назад и видя, че Захед се обръща и бутва лоста на горната част на вратата.
Отвори я.
Вятърът автоматично я грабна и я отвори напълно. Мощна струя студен въздух нахлу в самолета.
63
Райли усети, че секундите в него изтичат. Имаше чувството, че е погълнал бомба с часовников механизъм. Лицето и дясното му око бяха притиснати в грубия килим. Едва си поемаше въздух.
Не можеше да помръдне. Иранецът го беше приковал здраво върху пода на самолета. Но поне сега беше сам. И ако Райли смяташе да направи нещо, трябваше да го направи сега, преди пилотът да се е завърнал. Завързан толкова добре, той би бил безпомощен срещу двама мъже.
Което означаваше, че трябва да действа веднага.
А после чу как пилотът дава зелена светлина на Захед, почувства как иранецът се надига леко от него, чу прищракването на лоста.
Знаеше, че здравата ръка на иранеца е заета с отварянето на вратата. Знаеше също така, че с ранената си ръка той не би могъл да блокира нито един негов удар.
Сега или никога.
Събра всичките си сили. Концентрира ги там, където му бяха най-необходими. Извърна се рязко, повдигна лявото си рамо и освободи гърба си от иранеца. Сплете пръсти и насочи десния си лакът назад колкото му бе възможно по-силно. Коленете му се свиха и краката му произведоха мощен ритник. В другия край Захед изръмжа от болка. Но така нямаше да може да промени ситуацията. Ако искаше да се спаси, трябваше да намери начин да го извади от равновесие - в буквалния смисъл на думата, поне за две секунди.
Което и направи. Иранецът загуби равновесие и се залюля за миг. Райли се обърна изцяло по гръб и извърши последователно две неща. Първо събра крака и ритна силно иранеца, като го запрати назад към корпуса на самолета. После се превъртя, сви колене и измъкна ръцете си през глава, отпред.
Те все още бяха вързани, но сега не бяха отзад.
Захед дойде на себе си в мига, в който Райли се изправи на крака. Иранецът се отдръпна по-далече от наполовина отворената врата. Двамата застанаха един срещу друг. И тогава Райли забеляза леко трепване в очите на Захед. Разбра, че му готвят засада.
Завъртя се и се спусна към южноафриканеца с протегнати напред ръце. Не можеше да ги използва, за да произведе достатъчно силен удар. Затова грабна пилота за врата и го придърпа към себе си, а после наклони глава и я стовари директно върху носа му. Това беше най-силният удар с глава, който беше произвеждал през живота си - толкова добър, че хрущенето на костта се чу съвсем ясно въпреки воя на въздуха, нахлуващ в самолета. Пилотът се залюля назад в тясната пътека между седалките, удари глава в дървената преграда, която разделяше кабината от салона на самолета, и се стовари на пода.
Райли знаеше, че Захед вече е тръгнал към него, но не успя да се обърне достатъчно бързо, за да отклони удара му. Иранецът беше извадил пистолета си и сега стреля. Куршумът буквално го одраска по челюстта. Попадението не беше фатално, но Райли полетя назад към една от седалките. Но успя да обърне глава точно навреме, за да види как Захед се приготвя за следващ изстрел. Със сетни сили се спусна напред, стовари се върху него и го запрати няколко крачки назад.