Пред замаяния му поглед Захед се изправи и отново тръгна към него. Видя го как вдига пистолета като чук. Усети, че ръцете му вече не се подчиняват и нямат желание да отклоняват удара. Очите му се стрелнаха във всички посоки, опитвайки се да намерят нещо, с което да блокира атаката. Единственото, което забеляза, бе жълт пластмасов куфар с две черни дръжки.
Райли се присегна и го грабна. Беше тежък, към петнадесет килограма. Вдигна куфара и го стовари върху Захед.
В този момент капакът на куфара се отвори и отвътре се показа спасителната лодка на самолета, разгъвайки се със силно свистене. Но салонът на самолета беше твърде тесен, за да ѝ позволи да се разгъне напълно. Единственото място, накъдето можеше да отиде, бе по дължина. След четири секунди вече беше достатъчно голяма, за да служи като бариера между Райли и Захед. След осем секунди беше изцяло издута. А когато се насочи към кабината, воят на двигателите претърпя драстична промяна. Самолетът ускори и носът му се наклони с десет градуса. Спасителната лодка беше бутнала някакви лостове, както и този на автопилота, и сега самолетът падаше.
Райли затаи дъх и се хвана за най-близката седалка. Чу, че вятърът откъсва отворената врата от пантите ѝ, и я видя как излита надолу. Зарея очи наоколо, опитвайки се да успокои ума си и да задейства разума си.
Опитът му бе нарушен от няколко изстрела.
От другата страна на лодката Захед бясно стреляше -очевидно искаше или да я спука, или да убие Райли. По възможност - двете едновременно.
Куршумите отскачаха от найлоновата повърхност и Райли просто нямаше къде да се скрие. Сниши се зад седалката и усети, че върху него започват да валят някакви предмети - очевидно бяха от набора за спешни ситуации на лодката, който се изсипваше в тясното пространство.
Погледът му се плъзна към предметите. Огледало. Кана с дръжка. Димки. И нож.
Не много голям. Не боен нож от онези, дето могат да убият и алигатор, а помощен нож с оранжева дръжка и съвсем скромно острие.
314
Пресегна се и го грабна. Пет секунди по-късно ръцете и краката му бяха свободни. Един куршум се заби в седалката пред него, друг профуча покрай рамото му, трети прелетя зад гърба му. Спасителната лодка се състоеше от няколко отделни секции и въпреки дупките в нея, оставаше все така издута. Но не след дълго упоритостта на Захед щеше да бъде възнаградена.
Налагаше се да го елиминира веднага.
При това бързо. Самолетът продължаваше да пада.
Приклекна и се спусна към задния край на самолета, далече от куршумите. В края на лодката спря, пое си дълбоко въздух, вдигна лявата си ръка с ножа и се хвърли напред.
Хвана Захед неподготвен и преряза дясната му китка. Иранецът изпусна пистолета и от артериите му бликна кръв. Вцепени се и премести невярващо поглед от Райли към ръката си, все така залепен към стената от издутата лодка.
Райли присви очи, протегна ръка и хвана намиращия се зад гърба му лост за долната част на вратата.
Изкрещя:
- Май всъщност няма да имаш нужда от надгробен паметник!
И го бутна назад със силен ритник в слабините.
64
Иранецът изчезна моментално. Без вопъл, без вик.
Райли стоеше насред студената вихрушка и наблюдаваше все по-бързото приближаване на водата под него. За момент се запита дали иранецът не е извадил по-голям късмет. После насочи вниманието си към огромната лодка, която блокираше пътя към кабината.
И започна да си проправя път с ножа през нея. Вече не чувстваше болка. Цялото му тяло се бе превърнало в машина за оцеляване.
Стигна до пилотската кабина. Видя как носът на самолета се носи по права линия към водата, управляван от автопилота. Прецени, че щом в случая автопилотът е врагът, значи трябва да елиминира него. Не знаеше как се управлява самолет, но бе пътувал в достатъчно такива самолети, за да има представа приблизително кое какво е.
Озърна се. И го забеляза - малкият червен превключвател.
Изключи автопилота, седна зад щурвала и го хвана. Той моментално омекна в ръцете му. Дръпна силно назад, като се стараеше да центрира машината, за да не накланя крилете. И постепенно почувства промяната. Носът започна да се вдига нагоре. Не много, но достатъчно забележимо. Това му даде сили да продължи да опитва. Видя, че водата се приближава зашеметяващо бързо към него, и продължи да дърпа. Имаше чувството, че се опитва да повдигне сам самолета, в буквалния смисъл на думата.