- Долу-горе. Портите са от другата страна на тази сграда.
Спомняше си добре. Тесният тунел ги отведе в двора „Белведере".
Заобиколи паркираните коли и стресна група туристи, които подскочиха уплашено и направиха път на огромния папамобил с номер SCV 1, обозначаващ го като принадлежащ на града държава Ватикана, за който жителите на Рим се шегуваха, че означавал: „Де да можеше Христос да ги види!" - саркастична забележка, че днешните църковни отци бяха забравили учението на Исус Христос, проповядващо аскетизъм и лишение от всички земни блага. Втори сводест пасаж в противоположния край на двора ги отведе от другата страна на библиотечния комплекс, по Виа дел Белведере и към портата „Санта Анна", която извеждаше от свещения град.
- Не можем да останем в тази кола - отбеляза Шарафи. - Тя е като подвижна мишена.
- Все още не сме се измъкнали от града - промърмори Райли, вторачен право напред.
Две полицейски коли с включени лампи и сирени изскочиха от една странична уличка и се спуснаха към тях.
„Да, наистина не стана така, както го бях предвидил" - помисли си мрачно Райли. Да си играе на гоненица с италианската полиция, и то с откраднатия папамобил, беше пълно безумие и вещаеше единствено и само проблеми, които поставяха на карта бъдещето му във ФБР. И въпреки това той залепи педала на газта за ламарината и стисна здраво волана.
- Агент Райли... - обади се притеснено Шарафи и се хвана за дръжката на седалката.
Без да му трепне окото, Райли продължи напред.
Размина се на косъм от челен сблъсък с полицейските коли, когато внезапно пътят се разшири и пред тях се разкри огромен площад, разположен точно до Кулата на Николай V - масивно кръгло укрепление, част от оригиналните стени на Ватикана. Райли завъртя волана рязко надясно - точно навреме, за да пропусне полицейските коли покрай папамобила, след което с бърз ляв завой върна колата обратно на пътя.
Пътят пред тях беше чист, портата - на не повече от стотина метра от тях. Профуча покрай две коли, изчакващи да бъдат пуснати от охраната, леко задирайки тротоара вляво от тях, и с максимална скорост се насочи към тежките порти и ги разби на пух и прах.
Пешеходците по тротоара, минаващ покрай стените на Ватикана, се разбягаха ужасено под дъжда от стъкла. Гумите на папамобила изсвистяха - Райли зави рязко наляво и се спусна по Виа ди Порта Анджелика. Шарафи погледна назад точно в мига, в който първата полицейска кола премина през вратите със свистящи гуми и продължи след тях. И точно в този миг улицата бе разтърсена от мощна експлозия. Ударната вълна залепи Райли за волана.
Той се приведе инстинктивно и успя да овладее автомобила, като същевременно скочи върху спирачките и го закова на място. За момент оглушал и напълно замаян, той извърна глава към професора. Шарафи срещна погледа му с удивително хладнокръвие, сякаш нищо не се бе случило. Неразгадаемата физиономия се запечата в съзнанието му.
На улицата пред Ватикана цареше истински апокалипсис, напомнящ за Багдад. От пламналата броня на една кола се виеше гъст дим - вероятно в нея е била бомбата, експло-дирала точно в мига, в който първата полицейска кола бе излязла от пределите на свещения град, защото сега същата тази алфа ромео бе залепена за стените му. Върху съседните коли се виждаха останките на втората полицейска кола. Всичко наоколо бе покрито с отломки от метал, асфалт и бетон.
- Трябва да тръгваме - обади се иранецът. Райли не реагира, все още объркан от експлозията.
- Хайде, измъкни ни оттук! - повтори професорът. - Мисли за Tec!
Райли се обърна назад. Иззад гъстия дим изплуваха двама карабинери. В мига, в който зърнаха папамобила, започнаха да стрелят.
- Тръгвай! - изхриптя иранецът.
И докато бронираната кола се носеше през тесните улички без конкретна цел, в обърканото му съзнание постепенно се оформи една съвсем ясна мисъл, която го отрезви като шамар.
Случайните картини си застанаха на мястото. Начинът, по който иранецът изглеждаше, докато бягаха - така, сякаш е излязъл на сутрешна разгрявка, докато Райли едва успяваше да си поеме дъх. Начинът, по който се справи с механика, сякаш беше японски нинджа. Фактът, че демонстрира нечовешко самообладание, когато бомбата избухна, че разчленените човешки тела, засипали улицата, не му направиха никакво впечатление. По дяволите!
Обърна се към човека до себе си и изкрещя:
- Кой, за Бога, си ти?
7
- Ако искаш да живееш - просъска Бехруз Шарафи, - продължавай да караш!