Поседяха мълчаливо известно време, после пилотът се появи и съобщи, че след броени минути излитат. Бруньоне не каза нищо. Само кимна.
- Може пък да ги измъкнем оттам - обади се предпазливо Райли. - Надали е чак толкова дълбоко. А после да ги разчетем. Нали знаете, че съвременните технологии правят чудеса!
Бруньоне го погледна и сви рамене. Очевидно и той залагаше на тази вероятност тожова, колкото и самият Райли.
- Но този вариант ви харесва, нали? - изрече агентът. - Така де, няма ги. И вече завинаги. Никакви въпроси. Никакви неудобни разкрития. Никакви главоболия за вас!
Кардиналът замислено въздъхна:
- Ясно е, че бих предпочел те да не стават публично достояние. Никога и за никого. Но лично аз се надявах, че ще се запозная с тях. Отдавна мечтаех да науча истината!
Задържа погледа на Райли за известно време, а после се извърна и се вторачи в мрака навън. Изглеждаше като човек в дълбок траур.
66
На малкото военно летище вече ги очакваше Рич Бърстън - официалният представител на ФБР в Анкара, който бе долетял от столицата на Турция дотук с военен хеликоптер. Докато пътуваха към града, Райли успя да разкаже на началника на Ертугрюл как всъщност беше загинал агентът от Истанбул.
- Искам да знаеш едно! - изрече притеснено Бърстън. - Трябва да влезем и да излезем колкото е възможно по-бързо! Не искам онези момчета да разбират кой си ти! Освен ако не държиш да прекараш следващите няколко дена в полицията, отговаряйки на въпросите им!
Райли го разбираше прекрасно. Самолетът беше паднал в международни води. И беше излетял от гръцки остров. Така че въпросите на кипърските власти се бяха ограничили само до това.
Но тази работа тук бе по-различна. Райли беше директно замесен в събития, довели до смъртта на турски войници, в това число и един старши офицер, уважаван в средите на армията.
- Бих предпочел да разговарям с тях по телефона, от бюрото си на Федерал Плаза - промърмори Райли.
- Напълно те разбирам. Затова сега остави говоренето на мен и гледай да не вземаш инициативата!
Райли обеща, а после се обърна към кардинала. Бруньоне само кимна в знак на съгласие.
В крайна сметка всичко мина относително гладко. Успяха да измъкнат Tec и старицата от ареста без много разправии. Късният час определено помогна, както и фактът, че щабът на жандармерията не се намираше в Кония.
От местната полиция изпратиха хора, които известно време да охраняват старицата и нейния магазин, въпреки че според Райли вече не я грозеше никаква опасност.
Когато пристъпиха навън, бяха посрещнати от бледото сияние на зората. Улиците пустееха. Градът тънеше в обичайната си сутрешна дрямка. Единствените шумове наоколо бяха от тихото жужене на климатиците.
Райли хвана Tec за ръка и я поведе към очакващите ги коли. Тя беше напълно изтощена и отчаяна. Няколкото думи, които бяха успели да си разменят с Райли, буквално я бяха разтърсили. Райли разказа на нея и на старицата, че кодексите са погълнати от морето.
Тази новина определено я извади от равновесие. Кодексите бяха преживели две хилядолетия на интриги и заговори и бяха оцелели. Бяха издържали на кръстоносните походи, падането на империята и две световни войни, но не бяха успели да се преборят с бруталността на XXI век.
Спряха пред полицейската кола, с която щяха да върнат старицата в къщата на сина ѝ. Tec пусна Райли и прегърна старата жена.
Двете останаха прегърнати няколко дълги секунди, след което старицата се отдръпна, погледна я и попита:
- Нали ще ви видя утре?
Tec се обърна и погледна към Райли. Той все още беше замаян от огромното количество болкоуспокояващи, с които го бяха натъпкали, и изглеждаше като развалина. Тя усещаше, че той няма търпение да се махне оттук колкото е възможно по-скоро. Самолетът на държавния секретар на Ватикана вече ги очакваше, за да ги изведе от Турция и да ги върне в Рим, откъдето щяха да хванат обикновен граждански полет до Ню Йорк. Тя също искаше да се прибере у дома и да остави цялата тази лудост зад гърба си. Но сега, когато погледна старата жена в очите, разбра, че не може да я остави просто ей така. Искаше да прекара още малко време с нея. През двадесет и шестте часа, които бяха прекарали заедно, те бяха преживели доста неща, и Tec си даваше сметка, че би било невъзпитано от нейна страна да изчезне от живота й по този начин, макар и не завинаги. Но в момента като че ли нямаше избор.
Мрачното изражение на Райли потвърди предчувствията ѝ.