- Бомбата... Ти ли я активира?
- Тя беше подсигурителна мярка - потвърди мъжът, извади от джоба си мобилен телефон и го размаха под носа му. - И както се оказа, съвсем на място.
- А истинският Бехруз Шарафи?
- Предполагам, че е мъртъв - сви безразлично рамене мъжът. - Беше в багажника на онази кола.
Отново никаква емоция.
В главата на Райли се зароди нов въпрос, но не му се искаше да го задава. Като че ли вече знаеше отговора, който щеше да чуе. И все пак не издържа.
- Ами Tec?
- Има още една кола - отговори със стоманен поглед мъжът. - С друга бомба. - И отново му показа телефона, за да не си прави никакви илюзии. - Tec е в нея.
Главата на Райли сякаш избухна. Погледът му се премрежи. Колите и стените около него се сляха в едно.
- Искаш да кажеш, че тя е тук, в Рим?!
- Да, точно това казвам.
- Жива ли е?
- Разбира се, че е жива.
Физиономията на мъжа до него беше влудяващо неразгадаема.
Райли бе твърде объркан, за да се сети да намали скоростта. Колата профуча през пазара на цветя и се втурна напред към близкия кръстопът, сякаш се движеше на релси, принуждавайки околните коли да натиснат спирачки и причинявайки верижни катастрофи.
- Внимавай и гледай пътя! - заповяда бомбаджията. - Няма да помогнеш на Tec, ако убиеш и двама ни. Не знам още колко въздух ѝ остава в онзи багажник.
Райли не знаеше на какво да вярва. Едва се сдържа да не стовари юмрука си върху психопата до него. Вторачи се в пътя и си го изкара на педала на газта, като го натисна отново до ламарината. Двигателят на мерцедеса изрева и понесе бронираната кола бързо напред, лавирайки по Виа Трионфале покрай ниски кооперации, които постепенно отстъпиха място на пищна зеленина и от двете страни на пътя. Навлизаха в някакъв парк, който отвеждаше до хотел „Кавалиери Хилтън" на върха на хълма.
Райли хвърли крадешком поглед към мъжа до себе си, който се беше хванал за дръжката на седалката, и не забеляза резкия ляв завой, който последва. Едва не излетяха от пътя, когато последва рязък десен завой.
- Казах да внимаваш, по дяволите! - не издържа иранецът.
„Да се продъниш в ада дано!" - прокле го наум Райли. А после видя затревената площадка, за негово щастие - пуста. Вдигна крак от педала, за да се престори, че забавя заради завоя, но всъщност захвърли колата в противоположната посока. Мерцедесът излетя от пътя и се понесе по пътеката, покрита с чакъл. После завъртя волана рязко наляво и дръпна ръчната спирачка. Гумите заораха в чакъла, а агентът се хвърли върху бомбаджията.
Мъжът обаче се оказа като светкавица - вдигна огромния кодекс като щит, за да блокира удара. И отвори вратата. Междувременно Райли хвана книгата и отново замахна към неприятеля си. И когато той се приведе, за да избегне удара, Райли се възползва от ситуацията, изтръгна кодекса от ръцете му и го бутна назад.
Бомбаджията се претърколи на земята. Райли също изскочи, но мъжът успя да скочи на крака и остави разстояние от десет метра между себе си и агента на ФБР. Времето изведнъж забави ход, докато двамата стояха и се гледаха мълчаливо.
- Успокой се! - предупреди го бомбаджията и многозначително вдигна телефона. - Само едно мое движение и тя ще се изпари!
Без да отлепват очи един от друг, те започнаха да пристъпват настрани, но се стараеха да запазят същото разстояние помежду си.
- Къде е тя? - попита Райли.
- Всичко с времето си.
- Няма да ти се размине, да знаеш!
- Не съм съгласен с теб - контрира го бомбаджията. - Ние сме абсолютно сигурни, че ти държиш на тази жена. Не би прекосил половината свят и не би ме завел във Ватикана, ако не беше така. Което означава, че няма и да ме спреш, ако реша да избягам оттук, ако знаеш, че така ще я убиеш. Защото тъкмо това ще направиш. Това е абсолютно сигурно.
- Аз пък разполагам с книгата - отбеляза агентът. - Която е изключително важна за теб. Така ли е?
Макар и неохотно, мъжът кимна.
- Тогава ето какво ще направим - отсече Райли. - Ти искаш книгата, аз искам Tec. Жива и здрава. Затова ще направим размяна - ти ме завеждаш при нея и тогава получаваш книгата!
Бомбаджията поклати глава и с престорено съжаление отбеляза:
- Не мога да го направя. Не съм много сигурен, че точно сега е безопасно за мен да слизам в центъра. Разбираш какво имам предвид. Ще ти се наложи да отидеш при нея сам. Затова какво ще кажеш за следното - ти ми даваш книгата, а аз ти съобщавам местонахождението ѝ? И имаш моята дума, че тя е жива и здрава?
Неговата дума! Изскърца със зъби от безсилие, но нямаше друг избор.
- Добре. Но искам и онзи телефон, който държиш!
Иранецът се замисли за момент, а после сви рамене и отговори: