- И там е открил нещо, свързано с тамплиерите? - върна я деликатно на темата кардиналът.
- Точно така. Та там Шарафи попаднал на някаква книга със забележителни размери, с изящно изработени кожени корици, от началото на XIV век. Съдържала записките на някакъв пътешественик суфи. Но в кориците ѝ били пъхнати и листове от велен. Те събудили любопитството му. И така, без да казва на никого и без позволение, ги изнесъл от библиотеката. Първото, което го изненадало, бил фактът, че за разлика от самата книга те не били изписани на арабски, а на старогръцки. Преписал няколко изречения и помолил свой колега да му ги преведе. Страниците се оказали изповед на монах, живял в православен византийски манастир в планината Аргей!
Замълча и огледа присъстващите, очаквайки реакцията им. Но като че ли името не предизвика асоциации сред тях. Бесконди се приведе към нея.
- Казвате, че Шарафи е открил изповедта на монах от някакъв византийски манастир. Каква обаче е връзката с тамплиерите?
Tec го изгледа и отговори:
- Огромна.
12
Константинопол, май 1310 г.
- Петстотин хиперперона? Но... това е нечувано! - изломоти френският епископ.
Конрад от Триполи въобще не се трогна. Издържа погледа на стария свещеник с безразличието на човек, минавал през цялата тази процедура стотици пъти, и сви рамене.
- Отче, не смятам, че си струва да се пазарим за няколко златни монети, когато става въпрос за нещо толкова свято!
Седяха на дискретна масичка, скътана в сумрака на една пивница в квартал Галата - генуезката колония на Златния рог. Конрад се знаеше със собственика на пивницата и често извършваше сделките си тук. Кръчмарят му осигуряваше спокойствието, от което се нуждаеше, и пазеше гърба му, когато се стигнеше до препирни. Не че Конрад се нуждаеше от нечия помощ. Беше видял предостатъчно битки, беше пролял предостатъчно кръв, но предпочиташе да държи тази част от своето минало изцяло за себе си.
Позлатената кутия седеше в средата на масата, украсена с флорални мотиви по стените и огромен кръст на капака. Вътрешността ѝ беше покрита с избеляло кадифе, което изглеждаше така, сякаш бе произведено преди векове. Когато Конрад запозна за първи път висшия духовник с мощехранителницата, костите, които тя съхраняваше, бяха увити във велен, носещ печата на Александрийския патриарх. Сега лежаха върху мекото кадифе и старинният им жълтеникав цвят изпъкваше ярко на фона на бургундското червено.
Тънките пръсти на епископа потрепериха, когато се протегнаха, за да докоснат отново костите.
- Наистина свято! Кракът на свети Филип! - въздъхна духовникът с благоговейно блеснали очи. - Петият апостол! - Пръстите му леко прорязаха въздуха, за да направи знака на кръста.
- Продължил е да проповядва до самия си край, макар да е бил разпънат на кръст с главата надолу! - допълни Конрад. - Същински мъченик!
- Но как се сдобихте с тях? - попита епископът.
- Е, хайде, отче! Не сме в изповедалнята, нали? - усмихна се Конрад, приведе се към клиента си и съзаклятнически изрече: - В този град има стотици крипти! Под параклиса на Светата Дева от Фарос, в стените на Главния дворец, в църквата Памакаристос... Ако човек знае къде да търси, ще намери всякакви! Най-свещените от тях, скрити далече от ръцете на грабителите, опустошили града, сега очакват да бъдат извадени на бял свят и да възвърнат предишната си слава! Както всеки наоколо ще ви каже, познавам тези места като дланта си! Но сега трябва да знам - искате ли ги, или не, отче? Защото и други чакат... А и за да се добера до най-великото от всички земни съкровища, аз все пак се нуждая от средства, за да продължа работата си!
- И какво ще да е това велико съкровище? - ококори се алчно епископът.
Конрад се приведе още по-близо до него и прошепна:
- Плащаницата!
Епископът възкликна:
- Плащаницата от Едеса?
- Същата! И мисля, че вече съм много близо до нея!
Ръцете на духовника се разтрепериха.
- Ако някога я откриете, аз бих бил особено щастлив да я купя за нашата катедрала!
Конрад наклони нехайно глава: