И точно тук се появяваше Конрад - готов да им опразни кесиите срещу стоките, които предлагаше. В повечето случаи те бяха фалшиви. Но като добър търговец той знаеше, че всичко е в представянето. Инвестирай в правилната опаковка, подготви си хубава история и ето че купувачите ще се редят на опашка за отломък от Трънената корона или фрагмент от робата на Дева Мария.
- Поредният доволен клиент, а? - засмя се кръчмарят, поставяйки на масата му гарафата с бира.
- При мен всички са доволни - ухили се Конрад.
- Бог да те поживи, синко! - кимна възрастният човек и допълни: - Отзад те чака някакъв тип. Май се казва Касим. Рече, че си знаел кой е.
Конрад си наля чаша бира, пресуши я на един дъх, после бутна мощехранителницата към него:
- Ще я наглеждаш, нали? Докато се върна.
Откри мъжа край купчина празни бурета, близо до задния вход на пивницата. С Касим и баща му се бе запознал малко след като пристигна в града. Касим - вечно смръщен млад мъж в началото на двадесетте, нямаше и капчица топлота в очите. Бащата, Мехмед, беше съвсем различна работа - окосмена лоена топка с широко чело, изпъкнали очи и къс, дебел врат. Беше изпечен търговец, който би ти продал нещо, за да го купи миг по-късно от теб на половин цена, като при това те остави с впечатлението, че ти прави огромна услуга. Освен това имаше достъп в средите, от които Конрад се нуждаеше за измамите си, а и не задаваше много въпроси.
- Баща ми има нещо, което може би ще те заинтересува - заяви Касим.
- Да тръгваме тогава - отсече бившият тамплиер, без да подозира, че думите на младия турчин ще преобърнат живота му.
Веднага позна мечовете.
Бяха шест, поставени в ножниците си, подредени на дървена маса в дюкяна на Мехмед. До тях имаше още оръжия, които само потвърдиха предположението му - четири арбалета, две дузини обикновени лъкове и цяла купчина ками и ножове.
Оръжия, които му бяха до болка познати.
Най-много го заинтригуваха мечовете. Макар и скромни на вид, те бяха мощни средства за нападение и отбрана. Брутално ефективни, съвършено изработени, перфектно балансирани, но без нито един от натруфените орнаменти, характерни за благородниците. Тамплиерският меч не можеше да бъде средство за демонстрация на богатство - в крайна сметка воините монаси даваха строг обет за бедност. Той представляваше онова, за което беше предвиден - бойно оръжие. С удобна кръстовидна дръжка и идеално наточено и от двете страни острие, за да разрязва плътта и костите на врага, както и ризницата, която се опитваше да ги запази.
Но всеки тамплиерски меч притежаваше по една отличителна, макар и почти незабележима черта - инициалите на своя собственик, обграждащи равностранния кръст на ордена и намиращи се в горната част на острието.
Инициали, които Конрад автоматично разпозна.
- Къде ги откри?
Интересът му не убегна от зоркия поглед на турчина. По месестото му лице се разля широка усмивка:
- Значи колекцията ми ти харесва, а?
- Ще я взема цялата на цената, която кажеш, при това - без да се пазаря, но при едно условие - искам да знам къде си ги открил!
Мехмед го огледа слисано:
- Но защо?
- Ще ги продаваш ли, или не?
- Добре де, купих ги от едни монаси. Попаднахме на тях в един кервансарай преди три седмици - отстъпи турчинът.
- Къде по-точно?
- На изток, на около седмица път с кон.
- Къде? - настоя Конрад.
- В Кападокия. Близо до град Венеса - промърмори неохотно търговецът.
Мисълта му вече препускаше напред. Заедно с двамата си другари рицари той бе преминал през онзи регион на път за Константинопол. Бяха заобиколили няколко кервансарая - големи търговски центрове, разположени по целия Път на коприната, построени от султаните на селджукските турци и предназначени да поощряват и защитават търговията, която течеше по маршрута на камилите от далечен Китай през Персия, та чак до Европа.
- Там ли е техният манастир?
- Не. Казаха, че манастирът им е високо в планините - отговори Мехмед. - Купуваха провизии за обителта си. Продаваха всичко, което можеха. Разправяха, че сланата убила онова, което студът не успял. Както и да е. Надали смяташ да ходиш чак дотам, нали?
- Защо не?
- Опасна територия е, особено за франк като теб. Ще трябва да прекосиш половин дузина бейлици, а освен това рискуваш да попаднеш и на мародерстващите орди на газите.