В главата му нахлуха спомени. Макар и три години по-късно, все още усещаше вкуса на солената морска вода в устата си. Прекара часове наред на един импровизиран сал, отдалечен на километри от най-близкия гръцки остров. Но далеч по-силни бяха тръпките от думите, които кардиналът му бе казал, когато се върнаха: „Опасявам се, че онова, от което се страхувате, е истина." Това напомни на Райли, че все пак не е получил категоричен отговор на въпроса си.
Спомняше си как стоеше на онази скала заедно с Tec и безпомощно наблюдаваше как парчетата пергамент потъват в мощния водовъртеж, лишавайки го от възможността да разбере дали са били истински.
- Днес също не беше много приятно - отвърна Райли. - Не знам защо, но посещенията ми тук са все...
- Тук е съсредоточена огромна власт, агент Райли. А където има власт, винаги има и конфликти. Все се канех да ви питам... Когато се запознахме, бяхте ревностен католик. Продължавате ли да ходите на литургия?
- Не съвсем. През свободните си недели помагам на отец Браг за детския отбор по софтбол, но с това връзките ми с църквата се изчерпват.
- Мога ли да попитам защо?
- Оттогава насам прочетох доста неща... Мислих много и... Вероятно вече не се чувствам толкова удобно с идеята за институционализираната религия, колкото някога.
Мауро Бруньоне се замисли, зареял поглед напред. Никой от тях не каза и думица, докато навлизаха в южния сектор на катедралата.
Райли никога досега не бе стъпвал в огромната базилика и гледката, която се разкри пред очите му, го накара да онемее. Едва сега осъзна защо считат тази църква за най-величественото произведение на архитектурата на цялата планета. Вляво зърна папския олтар на Бернини с колоните от житни класове и изобилието от балдахин, който сякаш се губеше под гигантския купол над него.
През високите прозорци нахлуваха снопове светлина, които обгръщаха църквата в неземно сияние. Тя като че ли разпали у него някаква искра, която през последните няколко години бе изгаснала.
Кардиналът забеляза ефекта върху своя гост, затова поспря за момент, за да му даде възможност да разгледа.
- Май никога досега не ви е оставало време, за да се насладите на красотите на Ватикана?
- Така е, няма да остане и този път - промърмори Райли и добави: - Ваше Високопреосвещенство, трябва да знам нещо!
- Интересува ви какво е имало в онези сандъци? - невъзмутимо го попита кардиналът.
- Да.
- Ако е онова, което си мисля, че е... Ще се окаже още по-страшно за нас дори и от съкровището, което преследваше Ванс при предишното ви разследване. - Направи кратка пауза и продължи: - След всичко, което се случи днес, вече има ли някакво значение?
- Всъщност не - сви рамене Райли. - Но все пак би било полезно да знаем. Вероятно така ще открием по-лесно и иранеца.
Бруньоне кимна, обмисляйки молбата му. После изрече:
- Изслушах внимателно какво казахте в жандармерията. И макар да не одобрявам действията ви, все пак разбирам, че сте се намирали в извънредно трудно положение. А истината е, че ние сме ви задължени. Преди три години вие ни направихте голяма услуга, която, както разбирам, ви е създала доста проблеми. Но въпреки съмненията си вие останахте верен на принципите си и изложихте живота си на опасност заради нас, а това не е нещо, което всеки би направил!
Райли изтръпна от срам. Казаното от кардинала беше отчасти вярно, но той не знаеше цялата истина.
След завръщането си от Гърция двамата с Tec се договориха да разкажат една леко редактирана версия на случилото се. На практика бяха излъгали. Бяха казали на началниците от ФБР и на представителя на Ватикана в Ню Йорк, че в бурята са загинали всички участници в мисията, с изключение на тях двамата, както и че останките на потъналия кораб „Фалкън Темпъл" не са били открити. Обещаха да не говорят пред никого за онова, което бяха преживели след нападението в музея „Метрополитън", когато четирима ездачи, облечени като тамплиери, бяха нахлули при тържественото откриване на изложбата със съкровища на Ватикана и бяха задигнали старинния декодер. И с това всичко приключи.
Така, що се отнасяше до Ватикана, Райли се бе бил храбро до самия край за папската кауза, което също не беше напълно вярно.
- Преди три години ние се нуждаехме от вашата помощ - продължи кардиналът. - И въпреки всички трудности вие се съгласихте да ни помогнете. Онова, което сега искам да знам, е: променило ли се е нещо от тогава? Готов ли сте отново да се хвърлите в бой заради нас?