16
Това после настъпи след около два часа. Не се бяха виждали четири месеца. Всъщност изобщо не знаеха дали някога ще се видят, предвид не особено приятелските обстоятелства, при които се бяха разделили. Сега те отново бяха в леглото, но този път по халати. Нагъваха вечерята, която им беше донесена от румсървиса - ориз и телешко с лимон.
Райли се загледа в изгладнялата Tec. Въпреки безумието на последните двадесет и четири часа, за него беше напълно естествено да бъде с нея. Отново. Присъствието ѝ му припомни колко много му липсваше. И докато тя поглъщаше храната си с настървението на човек, който поема живота на големи глътки, той не можеше да повярва, че ѝ е позволил да си тръгне от живота му.
И въпреки това го бе сторил, макар че от днешна гледна точка причините за раздялата им му се струваха ако не тривиални, то най-малкото изтълкувани погрешно.
Още тогава трябваше да каже нещо. Да сложи край на бавната ерозия на отношенията им, на разочарованията и на усещането за неадекватност. На болката. Но тогава като че ли нямаше лесно решение. Бяха решили да заживеят заедно. Тя вече имаше дъщеря от бившия си съпруг, но той искаше да бъде не само доведен баща на Ким, но и самият той баща. А както с все повече жени в средата на тридесетте, тази работа не се бе оказа така проста.
Тестовете бяха показали, че не неговото тяло е виновно. Причината като че ли се коренеше в противозачатъчните, с които се бе тъпкала Tec години наред.
И така, между двамата се настани неизказана меланхолия, когато неговото желание стана и нейно. Последвалото лечение имаше неприятни странични ефекти и лека-полека разрушаваше връзката им. Всеки неуспешен опит им се струваше като развод. И накрая Tec си даде сметка, че трябва да се махне. Емоционалната болка и усещането, че го е предала, ѝ дойдоха в повече. А той не положи усилия, за да я спре, въпреки че навремето и той се чувстваше изцеден и празен като нея.
Да, трябваше да каже нещо. И сега си обеща, че никога повече няма да ѝ позволи да напусне живота му, макар да знаеше, че това решение не е само негово.
Тя като че ли усети погледа му и се обърна.
- Ще го ядеш ли това?
Той поклати глава, засмя се и ѝ подаде чинията си. Тя грабна последното парче телешко и го налапа на един дъх. След като я изчака да сдъвче хапката си, той попита:
- Какво стана току-що?
- С кое?
- С нас. Тук. Отново се занимаваме с откачалници и тамплиери.
- Сигурно такава е орисията ни - ухили се тя между две хапки.
- Не, сериозно говоря!
Tec сви рамене, изгледа го с присвити очи и отбеляза:
- Все още има много неща за тях, които не знаем. Защо според теб отидох при Джед? Точно това се опитвах да ти обясня... преди да замина. Те заслужават да бъдат приети по-сериозно. Десетилетия наред бяха забранена зона за академични проучвания и само подхранваха всевъзможни фантазии и теории на конспирацията. Но ние с теб знаем, че не е така! Всичко, което доскоро се смяташе за митове и измислици, се оказа самата истина!
- Това го казваш ти - възрази Райли. - Така и не разбрахме дали документите от „Фалкън Темпъл" бяха истински, или обикновени фалшификати.
- И все пак... те бяха там, нали?
Това поне беше истина и потвърждаваше теорията ѝ за ордена.
- Добре де, но щом като вече цялата ти работа и книгите ти са за тамплиерите, това означава ли, че ще се озоваваш на предните линии всеки път, когато някой откачалник реши, че е напипал следата към някоя от техните тайни?
- Този тип не беше погнал мен - напомни му Tec. - Аз случайно се оказах там.
- Този път! - изтъкна Райли.
- Добре де - измърка тя, припълзя до него и го дари с влажна целувка, - но ако отново се случи, нали обещаваш, че пак ще ме спасиш?
Той се отдръпна от нея и тъжно отбеляза:
- Да уточним - само ако бъдеш похитена от някой убиец психопат, тогава и само тогава молбата ти да ти предоставя малко „свободно пространство" - изобрази във въздуха кавички - и да не се мяркам често пред очите ти, за да ти дам време „да обмислиш нещата" - нови кавички, - ще бъде в сила. Окей. Това ме устройва.
Tec се смръщи при тези думи, които я върнаха обратно към неудобната реалност.
- Не може ли... просто да се наслаждаваме на момента и да не мислим за това? Поне сега?
- Разбира се - кимна той и този път наистина реши да не задълбава повече в проблема, а и да смени тактиката: - Кажи ми нещо за онези сандъци. Кардиналът нямаше желание да ми даде прям отговор за евентуалното им съдържание. А вие със Симънс сигурно сте го обсъждали.
- Да, идеи имаме, по-скоро предположения.
- Слушам!