- Точно в центъра е, Шон! - настоя Tec. - Джед провери с джипиес координатите! Наистина е така! А подобно местоположение притежава огромно окултно значение - контролът над центъра на определена територия ти дава магическа власт над нея! Тази географска точка притежава и други специфики, свързани с пътя на поклонниците до Сантяго и други тамплиерски твърдини. Съвпадение ли е това? Може би. Или може би тамплиерите действително са вярвали в тези врели-некипели?
Райли въздъхна дълбоко. Каквото и да беше това нещо, ясно беше едно - че онзи тип е готов да убива, за да го получи. И може би това наистина бе единственото, което му трябваше да знае.
- Извод - може да е всичко - заключи той.
- Аха! - кимна Tec, довършвайки последното парче телешко.
Той се усмихна, отнесе чиниите на масичката и се хвърли в леглото.
Звънът на телефона го изтръгна от съня. Изправи се на лакти. През цепнатините на щорите струеше ярка светлина. Трябваха му няколко секунди, докато осъзнае къде е. Погледна към часовника на нощното шкафче. Показваше малко след седем сутринта.
Tec се размърда, когато той вдигаше телефона.
Райли постави ръка на слушалката и прошепна:
- Обажда се Бесконди! Попаднали са на нещо. В регистъра.
- Вече? - светнаха очите ѝ. - Конрад?
17
Летището на Акуила, Италия
Докато насочваше колата към последния завой на живописния провинциален път, отвеждащ към портала, Мансур Захед за пореден път се поздрави за избора си на пилот. Летището изглеждаше точно толкова сънливо, колкото и два дена по-рано, когато се бяха приземили. Пилотът, който беше наел - южноафриканец на име Бени Щийл, очевидно си знаеше работата.
Закътано в спокойна долина на италианския окръг Абруцо, малкото летище се намираше само на час и половина път от Рим. Докато приближаваше към него, Захед забеляза, че там не се осъществяваше почти никаква дейност.
Чартърните полети в Италия бяха най-скъпите в Европа, а след унищожителното земетресение, разтърсило Акуила през пролетта на 2009 година, летището бе почти напълно разрушено. Въпреки тесните пътища наоколо фактът, че отдалечената писта бе само на хвърлей разстояние от най-засегнатите градчета и села, се оказа решаващ за провеждането на хуманитарната спасителна операция, което на свой ред вдъхнови италианският премиер да прехвърли срещата на най-високо равнище на Г8 от Сардиния в Акуила, за да покаже солидарност с жертвите от земетресението. Летището бе ремонтирано, за да приеме световните лидери, а след това се върна към обичайното си сънливо състояние.
Спря на малкия пропускателен пункт. В далечината самолетът на Щийл вече го очакваше. Белият фюзелаж на елегантната „Чесна Конкуест" проблясваше на утринното слънце, на почетно разстояние от едномоторните самолети на местния аероклуб.
Месестият пазач остави вестника си и се довлече до колата. Захед му обясни, че се налага да излезе с нея на пистата, защото трябва да натовари багаж на самолета. Дебелакът кимна и вдигна бариерата, но не го попита нищо за сънливия мъж с тъмните очила, който дремеше на съседната седалка. В подобно отдалечено летище като това, открито благодарение на Щийл, резултатите от футболните мачове бяха далеч по-важни от сигурността. Захед спря до самолета. Щийл бе паркирал машината така, че вратата оставаше скрита от погледите на хората по пистата и в контролната кула. Не че предпазната мярка бе особено необходима - наоколо не се виждаше жива душа.
Пилотът - висок и мускулест мъж със зализана назад рижа коса и сиви очи, се появи на вратата и помогна на Захед да натовари Джед Симънс, който беше упоен. Двамата поведоха археолога по късата стълбичка и го настаниха на едно от широките кожени кресла. За всеки случай Захед го провери. Зад тъмните стъкла на очилата очите на Симънс се кокореха невиждащо напред. Устата му леко зееше и от нея се стичаше тънка струйка. Похитителят прецени, че преди да се приземят в Турция, ще се наложи да го боцне с нещо съживяващо.
- Да се махаме оттук! - подкани той пилота.
- Готови сме да потегляме - изръмжа южноафриканецът. - Остави колата в края на пистата, за да не привлича излишно внимание, а аз ще загрея двигателите.
Захед изпълни заръката му. Когато се насочи обратно към „Чесната", двигателите ѝ вече ревяха. Но в момента, в който стигна до нея, забеляза, че от контролната кула излиза мъж с бяла тениска и широки черни панталони с тиранти. Панталоните му май имаха светлоотразителен кант отстрани. Мъжът държеше някакви листове в ръка и като че ли бързаше. Качи се на оставения наблизо велосипед и се насочи към техния самолет.