Захед влезе в кабината и попита:
- Кой е този?
Пилотът вдигна очи от контролното табло:
- Пожарникар. Държат ги, за да оправдаят таксите ни за тях. И тъй като вероятността от избухване на пожар е почти нулева, обикновено ги ползват и като разносвачи на документи. Като го гледам този, може и да е леко досаден, но срещу подходящата сума набързо ще се омете оттук.
- И какво толкова иска от нас?
- Откъде да знам? - изгледа го пилотът. - Вече му платих таксата за престой и му дадох копие от летателния план.
Видяха как мъжът спира пред самолета, плъзва ръка пред гърлото си с универсалния знак за спиране на двигателите и се насочва към вратата.
Щийл автоматично изпълни указанието.
- Отърви се от него! - заповяда Захед. Пилотът излезе от кабината. Захед го последва. Пожарникарят - оплешивяващ мъж на средна възраст и с вид на човек, стреснат в съня си, застана в подножието на късата стълбичка и размаха някакви документи.
- Извинявайте, господа - започна на италиански, едва поемащ си дъх, но после превключи на английски: - Простете, но... Както знаете, вчера в Рим имаше масирана терористична атака, та сега съм длъжен да проверявам паспортите на всеки, който каца или излита от летището.
Щийл го изгледа замислено, погледна към Захед, а после по лицето му се разля широка усмивка:
- Няма проблеми, приятелю! Заповядай! - Обърна се към Захед и изрече спокойно: - Този господин иска да види паспорта ви, сър.
- О, разбира се - кимна учтиво Захед.
Щийл посочи към пилотската кабина и сякаш говореше на дете, обясни:
- Аз ще отида до кабината, за да си взема моя.
Мъжът изтри плувналото си в пот чело и промърмори:
- Хиляди благодарности!
Захед се насочи към куфарчето си и извади оттам паспортите - и двата фалшиви. От купчината налични паспорти този път бе избрал за себе си документ от Саудитска Арабия. А за Симънс - паспорт на гражданин от Черна гора. От онези, с които бе прекарал до Рим и Tec Чайкин, и Бехруз Шарафи, и с които се бе сдобил благодарение на един държавен служител във вътрешното министерство на тази страна. Не че тогава паспортите им му трябваха. При кацането Щийл се бе престорил, че е сам, и се бе оправил безпроблемно с формалностите по приземяването. Едва по-късно, под прикритието на нощния мрак двамата измъкнаха упоените пленници.
Този път обаче ситуацията се усложняваше. Погледна крадешком към пожарникаря и забеляза, че оглежда Симънс, който седеше неподвижен, с безизразна физиономия, с очи, скрити зад слънчевите очила. Иранецът тайничко измъкна скрития си „Глок 28" и го пъхна в колана на кръста си.
След това двамата с пилота се върнаха обратно при пожарникаря с паспорти в ръце.
- Приятелят ви... добре ли е? - попита на разваления си английски служителят на летището.
- О, много е добре! - Захед му подаде паспортите. После му намигна съзаклятнически: - Снощи вашето местно „монтепулчано" май му дойде в повечко.
- Ясно! - усмихна се пожарникарят.
Мансур Захед се загледа в него с присвити очи как започва да описва паспортите, попълвайки формуляра на коляното си. Отваряйки паспорта на Симънс, служителят се смръщи и започна да прелиства документите, които носеше, очевидно търсеше нещо.
Погледна смутено пилота и пътника му. Накрая като че ли откри каквото търсеше. Огледа го, погледна паспорта, после пак документа.
И направи нещо, което за нищо на света не трябваше да прави - вдигна очи към креслото, където бе Джед Симънс.
Захед измъкна пистолета и го насочи към лицето на пожарникаря. Посочи към устните си, правейки му знак да мълчи, а след това кимна към документите и протегна ръка.
Пожарникарят се стегна и започна да се озърта, преценявайки шансовете си. Захед му направи знак, че няма смисъл да се съпротивлява, при което служителят само кимна и му подаде документите.
Без да откъсва очи от него, Захед рече на пилота:
- Би ли качил нашия приятел в самолета?
Щийл изтегли нагоре препотилия се от ужас пожарникар.
Междувременно Захед откри документа, който бе създал настоящия проблем - съобщението за издирване, разпратено от полицията. На него се виждаше снимка на Симънс. Не забеляза своя - очевидно записите от камерите на Ватикана не са били достатъчно ясни.
Вдигна очи към пристъпващия смутено от крак на крак пожарникар, посочи към креслото срещу това на Симънс и изрече учтиво:
- Моля, заповядайте!
Мъжът кимна. Когато му обърна гръб, за да се настани на креслото, Захед го удари с пистолета по тила. Костта глухо изпука. Служителят се стовари с лице напред върху креслото. От главата му рукна кръв.