- Боже! - смръщи се недоволно Щийл. - Ще ми замърсиш машината!
- Не се притеснявай! - успокои го Захед, вдигна пожарникаря и го хвърли на пода. - Само ни измъкни оттук!
- Не можем да се приземим в Турция с труп на борда!
- Тогава ще се приземим без труп.
Щийл кимна.
После затвори вратите на самолета, зае мястото си пред контролното табло и включи двигателите. Поведе самолета по пистата и след броени секунди се издигаха към ясното синьо небе. Захед се настани в креслото срещу Симънс, загледа се през илюминатора и зачака.
Няколко минути след излитането Щийл свали дясната си слушалка, приведе се и подвикна през вратата на кабината:
- Имаме разрешение за издигане на хиляда и петстотин метра.
Гледката беше забележителна. Високопланинските поляни скоро отстъпиха място на гористите планини. След укрепения град Кастел дел Монте дойде ред на острите върхове и на покрития със сняг Гран Сасо - най-високия връх на Италия.
Щийл отново извика:
- Хоризонтираме на хиляда и петстотин метра! Разполагаш с няколко минути, докато започнем следващото издигане!
Захед усети лекото забавяне на машината и разбра, че се движат със скорост сто възела. Когато долови и стабилизирането, се изправи на крака. Свали очилата на Симънс, прибра ги в джоба си и го огледа. Археологът беше буден, но дълбоко упоен, във вегетативно състояние. Провери колана му, за да се увери, че всичко е наред, потупа го по бузата и се насочи към вратата на самолета.
Тя се състоеше от две части, които се отваряха като мида - горната се отваряше нагоре, а долната - надолу. Захед хвана лоста с две ръце и бавно го завъртя. Затаи дъх, бутна горната секция и тя автоматично се отвори. Силната въздушна струя го удари в лицето. Повтори процедурата с долната секция на вратата.
Студеният въздух изпълни самолета с оглушителен рев. Захед се закрепи здраво. Налагаше се да действа бързо. Въздушният контрол вероятно вече даваше на пилота разрешение за издигане на следващата височина и ще започне да му задава въпроси, ако се забави. Пристъпи към пожарникаря, хвана го под мишниците и започна да го тегли към вратата. Човекът се раздвижи. Очевидно идваше в съзнание.
Нещастникът излетя от самолета. Вятърът довя до ушите на Захед писъка му. Самолетът се залюля за момент и както го бе предупредил пилотът, носът му се наклони от внезапно променения център на тежестта.
Щийл овладя бързо машината и я стабилизира. После се обърна и двамата със Захед се спогледаха многозначително. Иранецът му даде сигнал с глава, че е готов. Пилотът отново се концентрира върху уредите за управление.
Самолетът бавно се издигаше към следващата височина. Този ход пренасочи въздушния поток, който удари разтворените врати отзад.
Захед беше готов.
Вятърът бе повдигнал вратите, така че те стърчаха почти хоризонтално. Захед пое първо по-голямата от тях, долната. Издърпа я и я заключи с лоста. След това затвори и горната.
После се отпусна и си пое дълбоко въздух.
Щийл надникна от пилотската кабина и го поздрави с вдигнат палец. Той му върна жеста и пак си пое въздух.
Мансур Захед беше преживял неща, за които повечето хора не бяха и сънували, ала никога досега не му се беше случвало подобно нещо. Пулсът му се бе ускорил до максимум. Чувстваше се наелектризиран. Пое си дълбоко дъх и остави спомена да се закотви завинаги в паметта му. Изпита огромно задоволство от факта, че дори и за човек като него все още имаше неща, които да му повдигат адреналина.
Двамата с Бени Щийл бяха говорили по този въпрос още преди няколко години, когато иранецът за първи път нае южноафриканеца за своите тайни мисии. Бяха обсъдили възможността някой ден да прибягнат и до това. Тогава Щийл разказа на Захед за участието си в анголските партизански войни, когато разкарвал бунтовниците от „Унита" в една стара „Чесна Караван". Едно от любимите занимания на водача на бунтовниците било да взема на борда по няколко човека от „Суапо" - правителствените сили, подкрепяни от Съветския съюз и Куба - и да ги хвърля един по един от самолета, изпълнен с неистов бяс. Тогава Захед бе дълбоко заинтригуван от тази история, но никога досега не бе имал възможността да я преживее лично.
Сега той отвори бавно очи.
Погледът му падна върху очите на човека срещу него.
Джед Симънс се оказа напълно буден и в съзнание, а очите му бяха широко отворени. Съдейки по ужаса, който се излъчваше от тях, Захед разбра, че археологът е станал свидетел на стореното от него.
Дари го с тънка усмивка.
Обстоятелството, че Симънс е наблюдавал всичко това напълно безпомощно, правеше събитието още по-незабравимо.