18
Истанбул, Турция
Райли зърна Ведат Ертугрюл в мига, в който вратите на самолета на „Алиталия" се отвориха. Официалният представител на ФБР в Истанбул - червендалест американец от турски произход с челюсти на тромпетист и дълбоки сенки под очите, ги очакваше в края на самолетния ръкав. Бяха се срещали за кратко преди три години в средиземноморския курорт Анталия, където колегата му се оказа изключително ефективен и много разбран. Райли се надяваше, че и сега ще се държи така с тях. Излезе от самолета, следван от Tec.
До Ертугрюл стояха още двама мъже - единият с тъмносиня полицейска униформа, а другият - с черен костюм и бяла риза. След като ги представи, Ертугрюл, началникът на полицията и разузнавачът изведоха Райли и Tec от ръкава през една странична врата. Няколко етажа по-надолу те се озоваха на летището, където ги очакваха два бронирани черни джипа с матирани стъкла. Секунди по-късно джиповете напуснаха аерогарата.
Представителят на ФБР се обърна към него и му подаде кобур с пистолет и кутийка патрони.
- Това е за теб.
Райли пое оръжието и го извади. Беше стандартен „Глок 22" с петнадесет патрона, без никакви драскотини, прясно почистен и смазан. Закопча кобура на колана си и пъхна пистолета в него.
- Ще трябва да се подпишеш за тях - Ертугрюл му подаде формуляра и химикал. - Минути преди да кацнете, говорих с Дъг Тилдън. Нещата не са никак розови.
- Отпечатъците не помогнаха ли с нещо?
- С нищо - поклати глава Ертугрюл. - Нашите са се свързали с ЦРУ, с Агенцията за национална сигурност и с Министерството на отбраната, но засега нищо.
- Не може да не разполагаме с данни за този човек! -промърмори Райли, подавайки му обратно документите. - Той не е аматьор!
- Е, и така да е, значи се е покрил добре.
Райли стисна вбесено устни и се загледа в безоблачното небе навън. Там се бяха подредили няколко самолета, очакващи разрешение за кацане - беше разгарът на туристическия сезон и в Истанбул непрекъснато прииждаха гости.
- Какво казват от тукашния граничен контрол? - попита той.
Началникът на полицията, който седеше точно до Ертугрюл, се обърна и го погледна.
- Той със сигурност ще дойде тук! - поясни Райли. - Ако вече не е пристигнал, разбира се.
- Значи приемаме, че е стигнал до същите изводи, до които стигнаха и момчетата от архива на Ватикана, така ли? - намеси се Ертугрюл.
- Абсолютно! - отсече Райли. - Не забравяйте, че той все още разполага със Симънс, който му помага с Регистъра!
Ертугрюл и главното ченге размениха няколко думи на турски, след което Ертугрюл съобщи на Райли:
- Нашите приятели са поставили всички свои сили в пълна бойна готовност. Повечето от аерогарите тук действат и като военни летища, а предвид положението с кюрдите и проблемите в Ирак, мерките за сигурност и без това са затегнати. Проблемът е, че не разполагаме с достатъчно информация. Не знаем дори какъв вид паспорт използва. - Разрови се в куфарчето си и подаде на Райли една разпечатка: - Единственото лице, за което можем да ги помолим да следят, е Симънс.
Райли огледа съобщението, което щяха да разпратят до всички гранични пунктове, както и двете снимки - едната неясна, практически безполезна, а другата - усмихната паспортна снимка на Симънс. На нея се виждаше бохем с чуплива, дълга до раменете коса, и изпитателен поглед. Млад, много красив мъж.
Райли за първи път виждаше снимка на похитения археолог. Обърна се изненадано към Tec и възкликна:
- Това ли е Джед Симънс?
- Да. Защо?
Началникът на турската полиция и Ертугрюл разговаряха нещо тихичко, затова се извърна към Tec и прошепна:
- Когато ми каза, че е прочут археолог и експерт по въпросите на тамплиерите, реших, че е... някак си по-стар. И по-смотан. - Кратка пауза. - Всъщност, по-грозен.
- О, такава ли била работата?! - засмя се Tec. - Да, ама не е стар! И не е грозен! Освен това само да го видиш в каква форма е! Тренира въздушен сърфинг!
- Професор Джед Симънс, гений и спортист - отбеляза с крива усмивка Райли. - Е, кой да допусне...
- Божичко, ама ти май ревнуваш!
Но преди той да реагира, Ертугрюл се обърна към него:
- Издирих съпругата и хлапето на Бехруз Шарафи. Снощи даже ходих у тях. Както можеш да си представиш, жената прие новината много зле. А нашите приятели ги поставиха под пълна полицейска защита.
- Какво смятат да правят?
- Положението им не е лесно. Като се има предвид кой може да стои зад всичко това, определено няма как да се върнат в Иран.