- Говори ли с нашите хора?
- И с посланика, и с консула. Не е проблем да им уредим статут на политически бежанци. Жената има братовчеди в Сан Диего, така че няма да имаме спънки и с настаняването.
- А асистентът на професора?
- Изпари се. А по въпроса за неизбухналата бомба, която е била във вашата кола, госпожице Чайкин, пристигна докладът от техническата лаборатория. Оказва се сериозна работа. Десет килограма „С4", свързани към мобилен телефон.
- Без отличителни белези?
- Без.
- И какво значение има това? - намеси се Tec.
- Международните договорености задължават производителите на експлозиви като „С4" и „Семтекс" да добавят уникални химически маркери на своите продукти. Така в случай на нужда произходът на съответния взрив може да бъде проследен - обясни Ертугрюл. - И колкото и да не е за вярване, системата работи. Небелязан материал вече се среща изключително рядко. С изключение на Иран, разбира се.
- Коли бомби, оборудвани от иранското разузнаване - допълни Райли.
- Не знаеш колко си прав! - кимна Ертугрюл. - Структурата на бомбата също е била идентична с техните - до последната свръзка! Така че от малкото, с което разполагаме, става ясно, че всичко сочи към Техеран!
При споменаването на Техеран Райли забеляза, че челюстта на началника на полицията се стяга. Турците и иранците надали можеха да се определят като първи приятели. За никого не беше тайна, че вече две десетилетия иранците подкрепят сепаратистката Кюрдска работническа партия в Турция - снабдяват я с оръжия и експлозиви, и участват в операциите ѝ по контрабанда на наркотици. Така че, ако обектът на Райли, който вече беше обявен за издирване в самата Турция за обезглавяването на нещастната учителка, наистина се окажеше ирански агент, за тях не би имало по-голямо щастие от това, да го пипнат и да изпълнят смъртната му присъда.
Магистралата се извиси нагоре и малко след това пред тях се разкри панорамен изглед към величествения град. Върху всеки от седемте му хълма се извисяваше по една монументална джамия - квадратните куполи и тънките като стрели минарета оформяха уникалния хоризонт на Царицата на градовете. В далечината, вдясно от тях, се извисяваше църквата „Света София" - храмът на мъдростта, в продължение на близо хиляда години най-голямата християнска катедрала, преди да бъде превърнат в джамия от османските турци, завладели Константинопол през 1453 година. Бившата имперска столица беше единственият град в света, разположен на два континента. Още от основаването му тук Изтокът и Западът се срещаха и се биеха.
- Та значи казваш, че той пътува за Истанбул, за да се опита да открие някакъв стар манастир, така ли? - попита Ертугрюл.
- Тамплиерът, който стои в основата на всичко това, е рицар на име Конрад. Момчетата от Ватикана откриха информация за него при сканирането на Регистъра - обясни Райли. - Затова смятаме, че и той ще търси него. След падането на Акра през 1291 година Конрад е бил в Кипър. Симънс вече е знаел това. Но Регистърът съдържа допълнителни сведения за онова, което му се е случило след това.
Обърна се към Tec, която не закъсня да поеме щафетата.
- След първите арести на тамплиерите през 1307 година - започна да обяснява тя на Ертугрюл - из Европа са разпратени десетки инквизитори, за да издирват избягали тамплиери. Един от тях - свещеник, достигнал до Кипър, откъдето тамплиерите са били вече изгонени, се прехвърля във Византия и цяла година обикаля района между Антиохия и Константинопол. В дневника си той е записал, че е попаднал на някакъв запустял манастир в планината, пълен със скелети на монаси. По-нататък разказва, че недалече оттам е открил гробовете на трима тамплиери. Според надписите единият от тях е бил Конрад.
- За коя планина става въпрос?
- Аргей - отговори Tec. - Това е старото ѝ латинско име. Сега я познавате като планината Ерджияс.
- А, да - кимна Ертугрюл. - Ерджиясдаъ. Това е угаснал вулкан. Но е доста обширно място.
- И аз така разбрах - кимна смръщено Райли. - На този етап следата на Конрад завършва там, при гроба му. Мисля, че има голяма вероятност и нашият човек да е тръгнал натам с надеждата да открие следа към мястото, където рицарите са оставили онова, което са взели от монасите. Нямаме обаче никаква представа къде точно са гробовете им. Той също не знае. В дневника си инквизиторът описва единствено мястото на каньона спрямо манастира, но и това не знаем къде е.
- Да съпоставим тогава разказа му със самия терен?
- Там е пълно с долини и каньони. Без да имаме представа откъде точно е влязъл инквизиторът, ще си останем единствено в сферата на предположенията - отвърна Tec. - Но като отправна точка бихме могли да използваме самия манастир. Ако го открием, по-лесно ще определим и посоката, в която да търсим.